Имало едно време един цар. Той пък имал много красива дъщеря. И когато дошло време, този я искал за жена, онзи я искал, но царят все не я давал. Чул бил, че едно момче е много богато, късметлия било и решил да я даде на него. Но на момчето му ставало нещо, понякога имало пари и късмет, понякога нямало. Царят не знаел това, но хората шушукали:
– Не е на себе си момчето, не е с всичкия си.
Момчето ходело на баира, преди него там се явявал Късметът. И на баира пониквали жълтици, диаманти, разни скъпоценни камъни. Пълнело си то джобовете, а като се прибирало, хората викали: „Ей какъв късметлия е това момче!”
Царят чувал всичко и го поискал за зет. Но той не знаел, че Късметът и Умът съветвали.
– Виждаш ли, Разуме – казвал Късметът – аз съм по-силен от теб. Давам му богатство и дори царят го иска за зет. А ти какво можеш да правиш?
Умът рекъл:
– Хайде да се хванем на бас да видим кой е по-силен. Ти му дай богатството, а ще видим какво ще прави без ум.
Момчето пак отишло на баира. Като стигнало, намерило там най-големите скъпоценности. Пълнило си джобовете, пълнило, пълнило, напълнило ги и се прибрало. Но нали умът му избягал от него, върнало се обратно, защото вече не помнело какво прави. Накрая хвърлило всичко, което имало у себе си.
А царят го взел за зет. Направили сватбата. Момчето било красиво, но и момичето било много красиво. Веселили се три дни и три нощи. Но момчето, нали е без разум, не било в ред.
Царят гледал ден, два, седмица, видял, че момчето е объркано и не знае ни войската да командва, ни държавата да управлява и рекъл на войниците:
– Не може така, моят зет не е за дъщеря ми. Той е луд. Искам да го хванете и да го отведете далече извън града, извън царството ми и да го убиете.
И войниците завързали ръцете на момчето и го повели. Като го водели, Късметът рекъл на Ума:
– Моля те, Разуме, признавам, че си по-силен. Ела на мястото си и виж – грехота е, ще убият момчето.
А Умът отговорил:
– Казах ли ти, на, че съм по-важен? Ти даваш богатството, Късмете, но когато човек не знае какво да прави с него, го загубва, всичко пропилява. А като имаш разум, с ум вършиш всичко в ред. Виждаш ли какво си направил?
– Хайде – рекъл Късметът – остани си на мястото, аз те признавам. Ти си по-силен.
Умът отишъл на мястото си, а момчето веднага дошло на себе си. И започнало да говори умни неща, да командва войниците. После се върнало обратно в царството. А войниците изтичали преди него и рекли:
– Царю, зет ти се оправи, не е луд.
И си останало момчето зет на царя и заживели, и яли, пили, та до днес.
Из „Романи масаля/Ромски приказки“
Съставител Васил Чапразов
