Ек бут чоро ром яшарлас пи ромняса бут бари човримасти.
Парварнас пумен соту делас у Дел. И ромни лескири гаравелас у човрипе кхатар и мануша, те ни асан ленса кай си пхабарлас и фуруни ти сансълар и мануша, та пекела маро састи куркески.
Ек бут кхални жувли мангела ти ахалол со гарайла адя жувли. Жала кай и чоре мануша, на марла кай дар, гирла берденбери, таман и човри жувли пхабардас и фуруни, кана ахайлос и чори жувли та гирде жоно, нашлас коли кхерести лажаймастар. И кханли жув¬ли путрела и фуруни, ти дикхел со пекола андре, дали иси маро или хухайна, со ти дикхел – и фуруни пхерзи мареса!
И кхални жувли ачшилас пески анду лажайпе.
– Анта и пал! – ушкиндас и човри жувляки.
А и човри ромни пхендас лаки:
– Ме гелом ти анта и пал.
Кидял авилос баро чудос анду човренгоро кхер.
ВЯРАТА СТОРИЛА ЧУДО
Имало нямало един много беден ром, който живеел с жена си и многобройната си челяд на края на селото. Нямали си имот, ни овчица, ни козица. Мъжът и жената едва смогвали да прехранят семейството си. Той не спирал да оре и копае по чуждите ниви и лозя, а тя обикаляла съседките си да им помага в стопанската работа. Давали й яйца, брашно, сланина, но винаги се съобразявали с гордия й характер. Тя криела бедността си от хората, не искала да знаят, че храната не им достига. Страхувала се, че някой може да се подиграе с децата или с мъжа й. И все вярвала, че скоро, много скоро и те ще се сдобият с имотец, с някоя кокошчица или яренце. Блестяло от чистота в бедния дом. Стопанката от вечерта приготвяла всичко на мъжа и на децата си, припалвала кандилото, а сутрин ставала и докато премитала двора, все пеела. Мъжът й палел печката, а тя с децата поддържала огъня, за да си помислят хората, че пече хляб за цялата седмица.
Не се харесвало това на съседката й, която освен че мързелувала и оставяла децата си да въшлясват, все заничала през плета да разбере как живеят, защо коминът им все дими. Една сутрин тя отишла у бедните хора. Без да почука на вратата, бързо влязла вътре и се заозъртала, искала всичко да забележи. Бедната жена, тя тъкмо запалила печката и я поздравила, но като се сетила за какво е дошла, побързала да излезе навън уж да вземе нещо, а и да се помоли, че изгаряла от неудобство и срам. Лошата жена мигом грабнала ръжена да отвори печката, за да се наслади на ромската беднотия. Още щом приближила, отвътре вместо огън я лъхнала миризмата на току-що изпечен хляб. Печката била пълна с бели горещи самуни. Ужасила се от изненада мързеливата съседка. Не вярвала на очите си, но успяла да извика на стопанката:
– Лено, – тя тъй се казвала. – дай една лопата, че да не изгори хлябът.
Бедната жена едва се съвзела, като видяла хляба през вратичката на печката.
– За нея излязох – смутолевила тя и подала дървената лопата.
Вярата, нейната вяра сторила чудото.
Из „Романи масаля/Ромски приказки“
Съставител Васил Чапразов
илюстрация – Александър Захариев
