Русия я очаква сериозно понижение на жизненото равнище на населението
Централните медии в Русия коментират стремителния срив на рублата спрямо долара.
„Толкова безапелационно рублата не е сдавала позициите си никога досега“, пише „Комерсант“, цитиран от Би Би Си. „Такъв силен срив за един ден – това вече е отвъд границата на разумното, това вече дори не може да се нарече паника“, заявява във „Ведомости“ аналитикът от „ВТБ 24“ Алексей Михеев.
„Сто рубли за долар вече не е фантастика“, пише на първа страница в днешния си брой „Независимая газета“. Вестникът отбелязва, че за един ден доларът в Русия е извършил рекорден скок и вече струва 63 рубли, при това изданието отбелязва, че колкото и странно да е, това е станало след повишение, макар и малко, на цената на петрола – от 61,7 до 63 долара за барел.
„Движението на петролните цени можеше да стане позитивен сигнал за рублата, но това не се случи. Напротив, рублата ускори падането си, независимо от вдигането на петролните цени. Изглежда рублата вече живее свой собствен живот“, пише „Независимая газета“.
Вестникът прогнозира, че щом рублата пада дори при поскъпването на петрола, то при понижение на петролните цени ще се срине още по-бързо. Икономистите в Москва вече пресмятат кога именно рублата ще рухне до равнища от 100 рубли за долар и 100 рубли за евро.
Някои банки, работещи на пазара на обмяната на валута на дребно, са започнали да купуват нови табла с по пет знака – с три символа преди запетаята и два след нея, пише в. „Известия“.
Всъщност „Независимая газета“ се опасява, че рублата може да се доближи до равнището от 100 рубли за долар или евро и без катастрофален спад на петролните цени. Според вестника опитът на властите да напомпат най-големите държавни банки и компании с рубли също създава риск от нов срив на рублата.
„В близките дни главната заплаха за рублата е не толкова петролът, колкото многогодишната практика на „ръчно управление“ в икономиката на Руската федерация и изкушението да се прилага, заобикаляйки независимостта на Централната банка, пише „Комерсант“.
Кримският ентусиазъм се изчерпва, пише в. „Новие известия“. В неделя директорът на „Левада-Център“ Лев Гудков съобщи, че приблизително 80% от гражданите на Русия вече са усетили икономическите последствия от санкциите на ЕС. Сега едва 6% от руснаците са готови да понесат материални загуби заради присъединяването на Крим, а използването на руската армия в Украйна се одобрява от 30% срещу 74% във върха на еуфорията.
Директорът на Института за глобализация и социални движения Борис Кагарлицки с известно съмнение се отнася към тези изследвания. „Въпросите на социолозите понякога дезориентират анкетираните. Ако бяха питали хората: „Искате ли връщане на Крим на Украйна?“, резултатът щеше да бъде точно обратен.
Социолозите нерядко формират общественото мнение, задавайки въпроси, чиито отговори вече са готови, но все пак трябва да се признае, ентусиазмът от влизането на Крим в състава на федерацията действително намалява. Само че то има само далечно отношение към разразилата се криза. В света настъпи свръхпроизводство на петрола и цените паднаха“, смята експертът, цитиран от „Независимая газета“.
Той не смята, че това е заговор на ЕС и САЩ срещу Русия – тя е суровинна държава, затова и кризата е ударила по нея много болезнено, а Кремъл няма възможност да подобри ситуацията. За тази цел ще се наложи да срути цялата пазарно-бюрократична система, благополучно обирала печалбата много години. „Нашите управници много се боят от такива промени, затова и няма да се решат да ги направят“, заключава той.
Председателят на Института за демография, миграция и регионалното развитие Юрий Крупнов частично е съгласен с Кагарлицки, но е убеден, че шанс за спасение е останал. „Крим наистина почти няма отношение към кризата, макар че санкциите, разбира се, влошиха ситуацията. Съвършено вярно е обаче, че се приближаваме към икономическа катастрофа. Нашите управници се надяват на повишение на цените на нефта и че санкциите някак си от само себе си ще се „спихнат“. Но такива надежди са илюзия“.
Докторът на икономическите науки, депутатът от Държавната дума член на комитета по икономическа политика Александър Четвериков смята, че властите ще отреагират на резултатите от социологическите проучвания и ще се заемат „да подобряват“ икономическата ситуация чрез „преформатиране на системата за информация, чрез „изправяне“ на настроенията на населението. Да, положението е тежко, ще съобщават държавните медии, но всъщност не всичко е толкова зле, в най-близко време рублата ще скочи, цените на петрола също и ще заживеем още по-добре от преди“, иронизира депутатът. „В правителството не осъзнават цялата сериозност на ситуацията, разчитат, че всичко ще се уреди някак си. Е, това няма да стане“, прогнозира той.
Експертът, цитиран от „Независимая газета“, не се съмнява, че Русия я очаква сериозно понижение на жизненото равнище на населението и невъзможност за социално и икономическо развитие на страната.
/БТА/
16 дек 2014 , Елка Василева
