Рамадан Лолов

Роден е в Сливен, градът, който даде на България, на света корифеи на музиката – все роми, като Пею Будаков и братята му Йордан Русчев (Данко) и Курти Русчев, Никола Калайджиев и Георги Калайджиев, Панайот Черкезов, Методи Шекерданков, духовата музика „Карандила“ и др. С някои от тях е връстник, с други е другарувал в Долната махала. А Георги Калайджиев, един от именитите „Софийски солисти“, който от двайсетина години живее в Германия, и Димитър Драганов, може би най-добрият класически китарист в България, израснаха на съседни улици със синовете му.
Неговото име не се смесваше лесно с другите, не им и съперничеше. Не съм го виждал нито с Бако и неговата лаурта и голямото паче перо, нито с неотменния му съдружник цигуларя Фуриет да обикаля сливенските махали по празници. Стоеше встрани и от другите кларинетисти. Той беше моделът, от него тръгваха, без много да питат, без да се обясняват. Пък и той не беше от разговорливите. Следваха го. Чак в дрехите – скъпи, модерни, черни костюми в райе, папийонка… А кларинетът – винаги под мишница.
Не го привлякоха и двата големи ансамбъла, които останаха в историята на Сливен. Друга беше неговата музика. Той беше сватбарски музикант. Изобщо сватбарски, т.е. свиреше и на български, и на цигански, и на турски сватби из цяла България. Изтънчен познавач на българската народна песен, виртуозен изпълнител на инструмента, с който сякаш се бе сраснал. Нямаше друг, толкова изискан, преди него. Сам пееше и соловите му изпълнения привличаха хората. Помнеха го с „Марко Дафинка думаше“, „Заправил Богдан Калето“, „Похвалил са Димо болярина“. Грабваше ги обаче ту като неуморими хороводци, ту като смирени слушатели магията на неговия кларинет. Ситненето по Пайдушко или Карнобатско хоро, по Ямболска ръченица и особено онова македонското, кръстено кой знае защо „Червен фесец“.
После името му се чу и с имената на тогава съвсем младите фурии на народната песен. Едва 14-годишна, Вълкана Стоянова прави първите си записи с оркестър на Рамадан Лолов. Записва за грамофонните компании „Симонавия“ и „Арфа“, за „Балкантон“. Доста по-младата бохемка на сватбарската музика Недялка Керанова също го следва. От него бъдещата царица на сватбите наследява и някои от песните си като „Марко Дафинка думаше“. За Рамадан Лолов няма граници във фолклорната традиция. И като ръководител на оркестър, и като съпровождащ кларинетист, той с еднаква лекота изгражда отсвирите и за тракийски, и за северняшки, и за македонски песни, умело съчетава техните особености.