В България живеят много етноси: българи, роми, турци, евреи, арменци, гагаузи, албанци, руснаци… И всеки от тях има свои традиции, обичаи, свои празници. А празниците си приличат, имат общи характеристики, свързани с религията, културата на народа, но се и различават, носят черти от неговата история, музика, танци, фолклор. Такива отлики, специфични черти, имат и ромските празници, родени преди векове, векове.
Прародината на ромите е Индия – древната, многоликата, богатата на езици, култури, религии, минало и настояще държава – сама
континент. Безспорен аргумент за това ни дава сравнителното езикознание – стотици са думите в ромските диалекти, чиито
произношение, съдържание, съвпадат със звученето и съдържанието на изконни думи от санскритски – езикът на ведическите книги,
от хинди, урду и др. индийски езици: (агни – огън; пани – вода; танк – тесен; ек –едно; панч –пет; бала – коса; бършинд – дъжд; муй – лице;
шоро – глава; ме – аз; ту – ти и др.).
Своите земи под Хималаите, петоречието Панджаб, Ришикеш – светите места край великата Ганга, ромите напускат през V-VI век, след нашествията на „белите хуни”, довели до разруха на села и градове, глад и епидемии. Част от многобройния поток от бедстващи хора се отправя на запад, стига Византийската империя, Балканите, които се смятат за втора родина на ромите. А най-многобройната група от роми е съсредоточена тук в България.
Те споделят предимно християнството, не са известни източници, които да информират и за друга тяхна религиозна принадлежност,
въпреки че в прародината им са зародени четирите най-изповядвани в света религии: хиндуизъм, будизъм, джайнизъм, сикхизъм
Независимо от всякакви обстоятелства, ромите в света са приети от другите като един народ, една общност, чието минало, история,
език, култура се определят като ромски.
Неслучайно най-тачените ромски празници Васий/Василица/Васильовден; Хедерлези/Гергьовден; Колада/Коледа;
Патрази/ги/Великден; и др. се честват и от християни, и от мюсюлмани.
