Чували ли сте за нощите на Яр! За вълшебното място край Москва, в което циганите пеят страстните си и тъжни песни? За него се пее в много романси, записани на първите грамофонни плочи, пети и до днес. „Хей, файтонджия, карай Към Яр!“ И тройката литва… От заведенията на това място в покрайнините на Москва поемат пътя си към големите сцени, грамофонните компании и световна известност много певици. Не всички техни песни са тъжни, но всички те са циганки. Варя Панина, Анастасия Вялцева, Надежда Плевицкая, Наталия Тамара, Мария Комарова, Елена Хорват, Пола Негри – това са първите звезди на руската естрада. От 1905 до 30-те години на XX век те създават руската популярна песен. Част от тях стават звезди на младото кино не само в Русия. Всички те са в основата на руското вклкючване в световната музикална индустрия, защото са първите в Русия, записвали песните си на грамофонни плочи за фирмите Колумбия, Хис Мастърс Войс, Грамофон, Зонофон.
И ние, българите, имаме своите първи цигански звезди на песента, но не ги помним. А тези певици, певци и свирачи през 30-те години стават любимци на българската публика с шлагерните си песни, майсторското изпълнение и ефектната външност. Заведенията, в които работят, се превръщат в мода на деня. И както нашенската Коньовица повтаря легендата на московския Яр, така и нашенската Кева с дайрето повтаря успеха на руската циганка Пола Негри. Грамофонните компании се надпреварват да издават песните на Кева, Анка Георгиева, Пею Николов, Мара Циганчева. Нека прослушаме старите плочи и разгърнем старите каталози на музикалните фирми, нека разлистим пожълтелите вестници и спомени – можем да срещнем интересни имена и истории.В атмосферата на епохата ни въвеждат спомените на Райна Костенцева за София от началото на XX век. В книгата й „Моят роден град София“ има специална глава за евреите и циганите. Авторката описва как ромите се веселят и музицират в квартала Татарлъ – Коньовица:
„Родени музиканти, всяка вечер те шумно се веселяха. Един подхвърляше дайрето, друг грабваше цигулката, трети надуваше зурлата, четвърти думкаше – тъпана. Живата, жизнерадостна, ритмична музика действаше неотразимо, събуждаше страстта за игра. И тя започваше неудържимо, буйно. Циганки с кръшни тела хвърляха гъвкави кючеци. В танца се втурваха и младите мъже, раз¬горещени, с пламък в черните си големи очи…“.
По-нататък в спомените се описва откритото през 30-те години в циганската махала „кабаре“ и музиката, която предлага на развличащите се клиенти – цигани от махалата и привлечените по-късно от музиката и певицата, българи. А те скоро стават все повече и все от средите на интелигенцията – писатели, журналисти, артисти. Пред кабарето чакат файтони – цяла опашка. Идвали заради една новоизгряла звезда с кръшно тяло, огнени очи и смолиста коса. Циганската певица Кева.
„На една тясна естрада свиреше малък оркестър, който акомпанираше на певицата – млада хубава циганка в дълга до петите рокля от
някаква лъскава материя – любимка на диригента. Оттук се понесоха няколко цигански шлагерни песни, които заразиха с езотиката и съдържанието си цяла София. Най-широка популярност от тях достигна пе¬сента „Крепи се буцо“… Малко по-късно в циганското кабаре се появи твърде оригинална циганска певица, дошла от Видинския край. Наричаха я Кева. Едва двадесетгодишна, стройна и подвижна, с красиво мургаво лице и черни като въглени очи, със спусната до кръста черна буйна коса, тя привличаше всяка вечер много посетители… Репертоарът й се състоеше предимно от сръбски и румънски песни, които тя беше научила в Сърбия и Румъния. Обличаше се изискано и се държеше мило с всички посетители. Нейни чести гости бяха журналисти, писатели и артисти.
Че тази Кева е била звезда в края на 30-те години, свидетелства в спомените си диригента Христо Тонев. По това време той е студент в Консервато¬рията и за да се издържа, свири в оркестъра на ресторант „Божица“ в Коньовица за 70 лева на вечер. Клиент комарджия му плащал парса на няколко пъти по 50 лева, за да му свири на ухо популярната тогава песен: „Ела бе, чичо, в кабарето, да видиш Кева с дайрето“.
Част от песните на Кева могат да се чуят днес. Циганската певица записва плочи за фирма Балкан, определяни в каталога като „популярни“ и „народни песни“ (Балкан, № 328, 330, 331, 345-348). Сред тях има сръбски – „Имам едно желю“ и „Коцкарино братче“; с градско балканско звучене – „Лола“, „Данче“. В някои от песните музиката се базира на български танцови ритми – „София, бабам, София“ е ръченица в 7/8. Поизтупана от праха на годините, тази песен записа оркестър „Средец“ на Данчо Писеца от Абисинията, и я превърна в хит през 1995. Хората се поздравяваха с нея по радиата и си тананикаха: „София, мамо, София! Тамо се яде и пие, тамо се живот живее!“ Дали някой си спомняше, че е записана на плоча от циганската звезда Кева преди 50-60 години?
Сред записите й има и цигански песни, пети на цигански език – „Телал авел“, но циганското се откроява и в песните на български.
Може да се направи паралел между тези песни, станали популярни шлагери за времето си, с днешните етнопоп хитове. Или между популярността на певицата, станала една от артистичните легенди на българската столица, и звездите на етнопоп песента от нашето време.
Венцислав ДИМОВ
