Как птиците намират юг? Как се ориентират и знаят кога са стигнали?
Този въпрос напомня един виц, който чухме наскоро. Кога кокошката отлитала на юг? Когато шута дойде от север. Но, разбира се, кокошките не са прелетни птици, а и не е хубаво да им се нанасят шутове, защото после класирането е след 7-мо място.
Най-напред нека изясним, че птиците, които отлитат на юг, не са длъжни да го правят. Не си ги представяйте чак толкова зиморничави, че като скове студ и те да имат нужда от някаква топло елеченце, като онези, с които обличат болонките и йоркширите в парка. Проблемът е в храната. Зимата предлага много ограничен ресурс от храна и затова голяма част от пернатите отиват в по-топли географски ширини, където яденето е по-достъпно. Нещо като гурбет, но временен, не за постоянно. Но как става тази работа? С нещо като вграден GPS . Въпросът за миграцията на птиците не е от вчера. Още Омир и Аристотел са се дивели на това чудо. И в Библията е описано.
Има няколко теории за това как се ориентират. Говорим за модерни теории, иначе теорията за божествената навигация я оставяме настрана, засега. Първата теория, през която ще минем е за обонянието. Вие си викате: Абе какво обоняние при птиците. Те дори нямат нос, имат човки. Но не е точно така. Много добре се ориентират по миризми. Това е един от начините, по които намират обратно дома си. За намиране обратно на дома, ясно. Но на какво мирише юг? На какво ли не. Това е теорията на университета в Пиза. До 500 километра птиците могат да се ориентират с обоняние. Още повече, че като се издигнат високо над земята хем всичко им е на длан, хем могат да миришат. Но това е и най-противоречивата теория.
По-разпространена е теорията за слънчевия компас. Тя е от 1951 година и е на Густав Крамер. Птиците знаят посоките на света по слънцето и неговото движение по небосклона. Това движение не ги обърква изобщо, те винаги знаят коя посока накъде е. Така че юг е ясно накъде е. Това е заложено в гените им. А нощно време? Нощно време, ако не им се спи, ако са нощни птици, както се казва, навлизаме в звездната теория. Според нея те имат вграден звезден компас. Подобно на моряците могат да се ориентират за посоките на света по звездите. Теорията е от 1957 година и е на Франци Еленор Заур. И макар и вярна отчасти, компасът не е точно толкова вграден, колкото си представяте. Тоест птиците знаят как да го използват, но младите птици най-напред се ориентират по движението на небесните тела. В един експеримент в планетариум, на младите птици завъртели наобратно небесните тела и така им сменили представата за север и юг. Какво станало с тези бедни птици, с объркания GPS, не е ясно. Надяваме се да не им се е налагало да летят на юг, защото са щели да стигнат на север.Благодарим ви немски учени.
Този експеримент е завършен през 1967 година от Стивън Емлън, така че не само немците трябва да виним. Има още една теория. Тя е от 1960 година, пак немска. Тя е свързана с земните магнитни полета. Птиците ги усещат и по този начин имат нещо като карта. Разбира се, и това е само теория. Вие си изберете която искате, но дотук човечеството знае това за птиците – ориентират се с човка, от височина, по слънцето или звездите, или по земните магнитни полета, докато не стане ясно, че имат нещо друго, което ги кара да разпознават къде е юг.
17 март 2015, Драгомир Симеонов
