000-nazdravitsaИмам един приятел, който защитава следната теза. При пиене всички сетива трябвало да участват. Зрението – като види напитката, вкуса – като я опита, обонянието – като я подуши, усещането – като почувстваш топлината, която се разлива в теб. Само слухът бездействал. Затова било чукането с чаша. Да не му е самотно на слуха. И това обяснение би било достатъчно, но всъщност има друго.
Колкото и да е странно ние се чукаме с чаши неправилно. Извършваме го внимателно, нежно, гледаме да не разлеем и капчица. От историческа гледна точка обаче е важен не звукът, а именно разливането на течността. Така че чукането трябва да е със замах, да се треснат чашите и да се плисне течност. Така е било още в древността. Чашите се блъскали една в друга. Обичаят е датиран в Средновековието, но е по-стар и е свързан с преливането на течност в течност. Като си блъснеш чашите, това е най-лесния начин да смесиш две питиета. Според една теория така показваш, че не си се опитал да отровиш другия. Пръски от неговата чаша попадат в твоята и обратното. Значи, че сте приятели или крайно отчаяни отровители самоубийци, което пак ви сближава. Навремето хората са имали интересния навик да си сипват отрови в питието, къде с някаква подла цел, къде просто майтап да става. И до такава степен са свикнали някой да иска да ги отрови, че са въвели този трик. Другият е така нареченото пиене брудершафт, което се изпълнява не като си преплетете ръцете и всеки си пие от собствената чаша, а като всеки пие от чашата на другия. Не се тровим, това е смисълът. Така че това е една от теориите за чукането с чаши.
Има и друга, още по-стара от тази. Възлиянието, тоест изливането на течност, преливането, е един от най-старите методи да регистрираш уважение към висшите сили и да ги помолиш за нещо в замяна. Разбира се, разливат се свещени течности, като вино. Един вид жертваш малко вино, предоставяш го на боговете и ги молиш в замяна за нещо, например за здраве, победа, или успех. Оттам и до ден днешен наздравицата е свързана с пожелание за нещо, тост – „като сме най-зле, така да сме“. Ти всъщност молиш божествата да ти го изпълнят и им даваш малко да си пийнат. По същата причина, когато говориш за мъртвец се казва нещо за негово успокоение и се отлива на земята. Не за да си пийнел, както твърдят бабешките обяснения, защото той няма как да си пийне като намокриш дъските у вас, а за да направиш възлияние в негова памет и висшите сили да бъдат милостиви към него и в отвъдния живот. Но ключовото е пак да се разлее течност, не само да има звук. С течение на времето хората все повече се лишили от желанието да дадат на божеството от ценната течност, дали заради самата течност, дали заради божеството. И така останал само жестът на чукане, не разливането. А и пожеланията доста са намалили диапазона си. Сега се чукваме и казваме „наздраве“, вместо „дано избием цялата му армия и цялата му челяд, и да запалим имота му“. По-рядко го има това пожелание, изказано гласно, нали?
14 юли 2014 Драгомир Симеонов