В столицата на ромите-Сливен, където е дошъл на бял свят, го знаят като Диригента, а близките и приятелите му викат Данко.
Йордан Куртев Русчев /ДАНКО/ е роден на 5 април 1921 година. Започва да свири на 13 когато „най-после” родителите му и по-големият му брат Русчо /РУНКО/, успяват да заделят пари за китара, а той е ученик и чирак в обущарница, ту в леярна, ту в железарска работилница.
На 15 опознава и мандолината, и акордеона, настройва китарата си с Големите: бай Дечо, бай Игнат, Черно /Пунито/ и свири в най-реномирания сливенски ресторант „Зора”.
През 1945г. ще се роди първата му дъщеря, а две години по-късно той ще започне да учи виолончело, за да се запише в новосъздаденото Средно музикално училище в родния град.
– Започнахме с брат ми-спомня си Йордан Русчев. Не приемаха нито с китара, нито с акордеон и ние трябваше много бързо да се подготвим с други инструменти.
По-късно ще го приемат и в Консерваторията в София, ще го класират на първо място и … ще учи само няколко месеца.
Йордан Русчев е и между учредителите на известния ансамбъл „Рома”, но голямото, най-значителното му дело е свързано със сливенския ансамбъл „Никола Кочев”. От 1951 година, до 2001 той е неотменният му художствен ръководител. Седемдесет-осемдесет души достига смесения хор, който той дирижира. През 1952г. николакочевци са Нанционален първенец, а в следващите години – лауреати на прегледите на хоровото дело в страната. В ансамбъла Йордан Русчев поставя и първите си ромски песни. „Станжедис” /Тъкачи/, „Дуй чирикли пена пъй”/Две врабчета пият вода/, „Роману ози” /Ромско сърце/ го нареждат завинаги между композиторите, чиито песни се запяват от всички – и роми, и българи, и турци, и евреи.
В.Ч.
