Депортирани след Втората световна война, продавани от Чаушеску по време на комунистическия режим или емигрирали в търсене на по-добър живот след 1990 г., германците в Румъния, чийто водещ представител Клаус Йоханис бе избран за президент, са общност, която е на път да изчезне, разказва БТА.
Наричани саксонци или шваби според техния произход или района, в който са се установили, членовете на това малцинство са били 800 000 между двете войни. Сега те са едва 36 000 според последно преброяване от 2011 г.
Техните прадеди, заселници, идващи от сегашния район на Люксембург, са се установили в Трансилвания през XII век. Те били последвани през XVIII и XIX в. от германци от района на Щутгарт, които са се установили в западната и северната част на страната.
По време на Втората световна война 63 00 етнически германци са били включени принудително в редиците на Вермахта.
След войната около 75 000 представители на тази общност са депортирани в Съветския съюз и заставени да извършват принудителен труд.
„Моите баба и дядо са били сред множеството депортирани; спомням се, че те ми разказваха за изпитанията, които са преживели“, споделя пред агенция „Франс прес“ Вайганд Флайшер, 38-годишен, предприемач и общински съветник от германски произход в Сибиу.
Между 1968 и 1989 г. саксонци и шваби се превръщат в „стока“: експлоатирайки желанието на Германия да им помогне да емигрират, Секуритате, страшната политическа полиция на Чаушеску, се впуска безскрупулно в пазарлък.
Близо 230 000 от тях са били продадени на Германия на „цени“ от 2000 до 10 000 германски марки според разказа на бившия „преговарящ“ Ханц Гюнтер Хюш. „Всеки човек имаше цена според неговия статут и образование“, разказа той пред румънските медии.
Веднага след падането на комунистическия режим през декември 1989 г. продължава масовото изселване на етническите германци, като близо 200 000 от тях напускат Румъния в рамките на две години. „Половината от моите съученици заминаха само за няколко месеца“, си спомня Флайшер.
Сред тези, които са избрали Германия, са и родителите на Йоханис. „Два пъти, по време на комунистическия режим и след неговото падане, си бях задавал въпроса дали трябва да замина, или да остана. Реших да остана, защото тук съм у дома и защото си помислих, че имам уникален шанс да допринеса за развитието на Сибиу, моя роден град“, сподели наскоро Йоханис пред журналисти.
В този град със 137 000 жители, на който Йоханис е кмет от 2000 година, едва 1% от населението принадлежи към това малцинство. „Днес основната част от етническите германци в Румъния са възрастни“, казва със съжаление Флайшер. Макар да разполагат с училища с преподаване на майчиния им език, те съжаляват, че нямат достатъчно преподаватели, за да отговорят на огромния интерес на децата и младежите към обучение на немски език.
Дневник 19 ное 2014
