Една музикална формация, създадена от ярки индивидуалности, която е плод на „видението“ на режисьорката Златина Русева и на музикалния експерт Тери Ван Рой от Международната фондацията „Йехуди Менухин“. Когато през 2002 г. двамата за първи път чуват тези изпълнители, те са толкова впечатлени, че решават да ги включат в Галаконцерта, посветен на 10-годишнината на фондацията. Русева и Ван Рой правят снимки и записи, за да ги представят на Управителния й съвет. Нашият импровизиран оркестър така впечатлява журито, че измества от програмата известния унгарски цигулар Лакатош и неговия оркестър.
Виртуозите на Тракия са сред най-изявените солови изпълнители на българска народна музика. Модерна и едновременно черпеща от народната традиция, отворена към разнообразни влияния, музиката на тези изпълнители звучи познато и едновременно с това екзотично. Те съчетават разнообразието на родния фолклор от различните региони на страната. Творчеството им е своеобразен мост между Изтока и Запада. Всеки от солистите има собствен уникален принос в развитието на българската музика като цяло. Композициите им носят отпечатъка на собствен стил и ярка индивидуалност.
Младен Малаков (кларинет) заедно с Иво Папазов (Ибряма) u Филип Симеонов са сред пионерите на една нова фузия от балкански и субрегионални стилове. Те са обновители, придали нова виталност на традицията.
Благодарение на композиторския си талант и уникален импровизационен стил, Георги Янев превръща цигулката в популярен инструмент за изпълнение на народна музика.
За „реабилитирането“ на кавала основополагаща ролята играе Матю Добрев, чийто ученик и последовател е световноизвестният Теодосий Спасов.
Васко Денев придава коренно ново звучене на един от най-типичните в българския фолклор инструменти – гъдулката.
Александър Касианов (тамбура) е живата история на българската народна музика. Неговото хоби е да събира и съхранява уникални и забравени вече изпълнители. Той съчетава изпълнителското си майсторство с преподавателска дейност и радио журналистика.
Тези солисти са акомпанирани от виртуорзните музиканти перкусионисти от Нова Загора: Селетин Реджеп (тарамбука), Вельо Велев (тарамбука), Щилиян Костадинов (тарамбука), Веселин Андреев (том, тъпан), Асен Сашев (кастанети).
В тяхната музика се откриват близкоизточни модални структури, полифония и типичните за българската музика неравноделни ритми. Смесването на тези стилове придава неповторимо звучене на изпълненията им.
В концертните изпълнения освен автентичен български фолклор има индийска орнаментика, арабски макаам, турски таксъми, циганското фламенко и дори африкански ритми. Музиката им се отличава със сложна структура и комплексна ритмика в съчетание със перфектен синхрон.
Симбиозата между солистите и перкусионистите от Нова Загора може да се сравни с алхимична формула от полифония и неравноделни ритми.
НЕЩО КАТО ИЗПОВЕД НА ЗЛАТИНА РУСЕВА:
„След смъртта на моя приятел Роман Айвазов, Виртуозен цигулар от цигански про¬изход, аз започнах да търся записи и кадри с негови изпълнения. Единственото, което открих беше един лош, люби¬телски аудиозапис. В този миг, с тъга и чувство за срам, осъзнах, че мно¬го изключителни музиканти, които обичах да слушам в младостта си ка¬то Муци Айвазов, Чинчири и др. вече ги няма. Нямаше и следа от тяхна¬та музика.
Дългите години прекарани в чужбина промениха погледа ми към му¬зиката, на която бяхме свикнали да гледаме като на нешо много хубаво, но втора категория. Филмът „Виртуозите“ е резултат на желанието ми да извадя едни изключителни музиканти от контекста, в който сме свик¬нали да ги възприемаме. Също – да ги поставя на европейска сцена, къде¬то да бъде оценена истинската стойност на тяхната виртуозност.
Филмът разказва за пътя им от малките тракийски градчета и ци¬ганските гета до една от най-престижните сцени в Брюксел и предста¬вянето им пред една много взискателна и разглезена публика.
Когато започвахме работата по филма, никой не беше убеден, че ще успеем да го доведем до успешен край. Особено неговите герои, кои¬то смятаха, че нещо ги лъжем, а плановете, които градим, не се отнасят за тях. Осъществяването на филма се оказа истинска битка. Идеята ми за него дати¬раше от началото на 2002 г., а ус¬пяхме да го завършим едва сега.
В голяма степен това, че той вече е факт се дължи на фон¬дацията „Йехуди Менухин“ и на нейния Главен музикален експерт Тери Ван Рой. Заедно с мен той с мъжество сподели риска на аван¬тюрата по превръщането на Пе¬пеляшка в принцеса. Защото имен¬но това се случи. Част от музи¬кантите открих в махалата в бли¬зост до гробището на родния ми град Нова Загора, която те никога не бяха напускали. Днес, след пре¬миерата на филма, ги очаква кон¬церт в залата „Джузепе Верди“ в Милано.
Историята на филма е раз¬казана такава, каквато тя действително е. Опитала съм се да говоря за нещата без да доба¬вям нито черни, нито розови крас¬ки. Отношенията ни с героите на филма бяха сложни, понякога дра¬матични, но в нашата съвместна работа те постепенно се проме¬ниха. Струва ми се, че признание¬то и успехът ни облагородиха и обогатиха душевно.“ И още…
ПРЕД ЕЛЕКТРОННОТО ИЗДАНИЕ НА ВЕСТНИК „ДНЕВНИК“:
„Иска ми се да се похвалим, за нас винаги да се говори хубаво. Музиканти като Младен Малаков, Георги Янев, Матьо Добрев са хо¬ра, които светът не познава. На Запад знаят за „Мистерията на българските гласове“ или пък са чу¬вали тесен кръг изпълнители – из¬ползват български мотиви в някои композиции, но толкоз. Нашата музика и култура трябва да се по¬пуляризират. Имам слабост към тяхната музика. Може би си е грешка на младостта. Но навреме¬то страшно обичах Пейо Бодаков, Чинчари, това е цялата ми мла¬дост. Като бяхме студенти, Унга¬рският ресторант се затваряше, а те продължаваха да свирят за нас. Сега, когато се върна в България, имам усещането, че нещо е изчез¬нало. Затова за герои избрах хора¬та, които правят празника. Прово¬кира ме и фактът, че тези музи¬канти, повечето роми като Мла¬ден, Матьо, свирят чиста, прекрас¬на българска музика. Защитават я, чудят ни се: по заведенията искат само циганско! Стана ми смешно – циганинът го боли, че нашата бъл¬гарска музика изчезва и се превръща в нещо пошло, посредствено.“
Искра ДИМИТРОВА
