ПРОГРАМА
Честване на традиционният ромски празник Васий
13.01.2017г. Хотел „Централ” Сливен от 13.30 часа
Кулинарна изложба на традиционни ромски ястия „Циганска баница”
-изпълнение на Софчо и Кути Върбанови,
-изпълнение на млади изпълнители от Школа за китара с преподавател Найден Дойнов
-жени представят традиционните ромски гозби
-размяна на автентични семейни кулинарни рецепти
Очакват Ви много изненади, шоу, игри и забавления.
Заповядайте! Ще бъде интересно и вкусно!
На този ден ромите отдават почит към св. Васил и птиците, избавители на ромите. Легендата разказва, че някога ромите са били фирифони, т.е. фараони, и техният цар се казвал Фирифон(Фараон). Живеели с евреите, от които Фараон все недоволствал, докато един ден те тръгнали да бягат от държавата и Фараон ги подгонил с войниците си, искал да ги върне. Когато евреите стигнали морето, техният водач Мойсей се помолил на бога, ударил с пръчка по морските води, те се отворили и евреите (чифуця) бързо преминали на отсрещния бряг.
Фараонът с войската си хукнал след тях, без да се помоли на Бог и тогава водите на морето се сляли и идващите след евреите фараони започнали да се давят…Спасил ги св. Васил, като припомнил на Господ, че и те са Божии чеда и се хвърлил към морето на крилете на много птици, които се спуснали от небето да помогнат на удавниците…
Васий се празнува от всички ромски групи в България. Празникът започва на 13 януари вечерта – Бъдни вечер. Няколко дни преди това е купен червен петел, който се коли сутринта на тринайсти (някои семейства готвят гъска, патица, или пуйка) и обикновено се пече или се приготвя с ориз.Правят се зелеви сарми със свинско накълцано месо (това отличава сливенските сарми).
Вечерта всички са облечени в най-хубавите си, празнични дрехи в очакване на василиевата вечер, която започва около 9 часа. Подредената и отрупана с баницата с късметите (дрянови пъпки), месената пита, с печеното, с всички други ястия, с вино, ракия, ядки…се прикадява от дядото и бабата в къщата – за здраве, берекет, за късмет…Започва веселието. През това време, до полунощ къщата е затворена – да не избяга късмета, не се посрещат външни хора. В 12 часа започва сурвакането, поздравяването с празника, като се започва от най-възрастните.
Сутринта рано, докато хората още спят, идват сурвакарите с дряновиците, обикновено деца, с възгласи:
Какооо, Васий авила, / Васий! / Катъринца, матъринца, / Ипаш туминги, ипаш аминги, / Какооо, Васий авила, / Васий! (Чичо, Васил пристига, Васил!/С катъри, матъри/ Половината за вас, половината за нас,/ Чичоо, Васил идва,/ Васил!)
Сурвакарите, обикновено деца, поздравяват всички с „Бахталу Васий!“/ „Честит Васильовден!“, като започват от най-възрастните, или от именик, именица. Зарадвани, домакините ги посрещат и ги даряват с плодове, кравайчета, бонбони, орехи, пари и др. През деня на 14. януари, както и на 15., се празнува, посещават се роднини и близки, честитят си: Бахтало Васий! Бахт ти састипи ти дел амин! (Честит Васильовден!, нека ни донесе щастие и здраве!).
Такава е традицията при дасикани рома в Сливен.
Гили е Василеске
Ек авела, дуй авела
О Василес.
Кай ханзарла, кай пинзарла
О Василес.
Де лес, Девла,
де лес, Девла,
со мангела!
Со мангела,
со мислизила.
Кхер кхерестар
та кай пхирла,
кхер кхерестар.
та дикхела со керена.
Тази песен се пее при „нанги – те“/“голи-те“- една от големите ромски групи и също е част от ритуала. Семейството сяда на празничната трапеза към 8-9 часа. Тогава някои от децата вземат сурвакниците и излизат навън, за да се върнат след малко и с весела гълчава да почукат на вратата:
– Папо, мами, о Васий авила,/ аври ли, андре ли? (Дядо, бабо, Васил идва, да го поканя ли да влезе?)
– Андре, андре, ме хурде, андре…- Да заповяда, кани ги бабата и те започват да сурвакат всички:
– Ени салк, ени бузалък,/ састо, весто те авес, / насвъйпи те на дел,/ о Васили те дел амен зоръйпе, састипе! (Жив и здрав бъди, да няма болести, Васил да ни даде сили и здраве!)
При бургуджиите и софийските роми Васили се празнува също на 13. и 14., а на 15. се отбелязва Банго Васили, т.е.“на патерица“, когато на ромите им идват и др. гости, нероми.
Васий, Васили, Василица, Банго Васили
От баща си знам, че е Васили, а не Василица. Празникът е свързан с име¬то на момче, което е било единствена рожба и родителите му го спасяват от заколение по време на робията….
Ден преди Васили, преди 14 януари, се коли гъска, която се оставя на прага на вратата – да и изтече кръвта…
Велко Костов, йерлия
– Те овел бахтало о Васили – така си честитеха нашите хора празника.
Нашето семейство беше ковашко. Ние с братята ми, баща ми, дядо ми, прадядо ми – все ковачи. Ковачница имахме на ул.“Лавеле“ (в София).
У нас се колеше не една гъска, а колкото хора сме вкъщи – 6-7 гъски. Закачаха ги на ченгел.
Майка ми месеше хлебчета. На всеки хлябът се шареше с чук, клещи.
Вечерта се готвеха дреболиите от гъската, правеше се пилаф.Тогава никой не идва на гости, сами сме. Около 3-4 часа баща ми излиза с бакърче – вътре вино и златни пендари, чука на вратата и вика:
– Како, о Васили авел!
Три дни софрата не се вдига.
Ивайло Кантарджийски, йерлия
Агенция „Дром дромендар“
