8 Април – Световен ден на ромите, ще бъде честван тържествено от Ромска академия за култура и образование. В организацията на събитията тази година участват Община Сливен и Сдружение „Жажда за живот”.
Програмата
7 април
13.00 часа Разговор с учениците от ОУ „Д-р Петър Берон” с.Жельо войвода 8 април
8.30 часа Разговор с учениците от СОУ „Хаджи Мина Пашов”
10.00 часа Отдаване почит на ромските жертви на Холокоста, поднасяне на цветя –р.Асеновска (сборен пункт: паметник Съби Димитров)
11.00 часа Изпълнения на оркестър „Карандила” пред ДНА
14.00 часа Спортен празник – футбол на малки врати в двора на СОУ „Х. Мина Пашов”
През 1971г Международния цигански комитет провежда в Лондон, от 8 до 12 април, Първия световен цигански конгрес, с делегати от 14 държави, и много наблюдатели от други страни.
Делегатите отхвърлят термините Цигани, Цигойнер, Житан, Джипси, които не са наши и не се покриват с реалността, като приемат единствено общностното самоназоваване РОМ/РОМИ. Международния цигански комитет се превръща в Международен ромски комитет. Приемат се знаме и химн. 8 април става – Международен ден на ромите.
Създадени са пет комиисии:
-по социални проблеми;
-образование;
-военните престъпления (изследвания върху нацисткия геноцид, овековечаване на спомена за Ромите – жертви на войната, оформяне на досиета за щетите от войната);
-език;
-и комисия по въпроси на културата.
Един от най-ярките лозунги на конгреса е: “Ромският народ има правото да търси своя собствен път към прогреса”.
Първоначално въдворявани на определени места, през 1939 – 40г Ромите са били депортирани в окупираната вече Полша. След 1941г тяхното положение се отежнява и в окупираните от германската армия източноевропейски територии, рязко се увеличава броя на разстрелите на роми. През 1942 – 43г десетки хиляди роми са арестувани и изпратени в лагерите на смъртта Аушвиц – Биркенау, Дахау, Бухенвалд и другаде. Унищожението на интернираните в лагерите на смъртта е почти пълно. Не остава нито едно ромско семейство от Централна Европа, което да не е било засегнато от мерките на нацисткия режим.
В много страни ромите са почти напълно или частично унищожени; в Полша, Хърватско, Сърбия, Моравия и Бохемия унищожението на ромите е било по–систематично и по– кръвопролитно отколкото в самата Германия. По време на войната са избити между 400 – 500 хиляди роми, унищожени на място или затваряни и конвоирани до лагерите на смъртта.
