- Защо Земфира, дъщерята на циганския булибаш, е избягала от А. С. Пушкин?
- Какво знаем за брака на граф Фьодор Николаевич Толстой и Пашенка от знаменития цигански хор на Иля Соколов?
- А за дванайсетте им деца?
- Истината и лъжата в циганската култура?
- Руски ли са руските цигани?
- Защо Мария Тереза забранява браковете между цигани?
Това са само малка част от въпросите, на които отговарят едни от най-вещите изследователи на ромите Ефим Друц и Алексей Геслер във февруарския брой на сп. „Дружба народов“ от първата година на демократичните промени в Източна Европа.
Според енциклопедическия речник мит значи разказ, повествование за богове, герои, демони, духове и други, отразяващо във фантастическа форма представите на хората за света, природата и човешкото съществуване. През дългите години работа над циганската тема, преглеждайки многочислени литературни източници, разказващи за цигани, и в същото време, познавайки отвътре живота на този народ, ние постоянно стигахме до извода, че голяма част от тази литература е един разцъфтяващ мит за циганите. Защо е станало така? Защото за раждането му са способствали самите цигани още от първите дни на излизането им от Индия. След това те са поддържали този мит, за да могат да съществуват сред народите, с които са влизали в контакт, в условията, когато тези народи активно не са ги приемали. Но парадоксът е в това, че митът постоянно се е обръщал срещу онези, които са го създавали. Ето, така са живели на земята циганите петнадесет века, раздирани от противоречия: от една страна – с романтичен ореол на загадъчност, театрализирано представление за другите народи, а от друга – с жестоките реалности на собствения им живот, скрит от чуждия поглед.
(следва)