Една от главните причини за това, според нас, е вродената способност на циганите за музикално творчество, ярко характерна за този народ като цяло. След като са били първоначално кастата на професионалните танцьори, певци и музиканти, циганите са съхранили тази своя нагласа, пренесли са я през вековете и самобитно са я въплътили на руска почва.
Циганското национално изкуство, съчетавайки се с изкуството на другите народи, всеки път е раждало уникална сплав. Достатъчно е да припомним изкуството на фламенко в Испания. На руска почва такова сливане се осъществява в циганския хор. Ние подробно разказахме за това уникално явление в световната култура в работата си „Циганските хорове на Русия“ (сп. „Дружба народов“, NS 10, 1986). И все пак у нас остана усещане за недоизказаност. Представяйки малко известни страници от живота на циганските хорове, ние не успяхме в предишната публикация внимателно да проанализираме и да покажем с конкретни примери органичната връзка на руската култура от 19. век не само с циганското изкуство, но и даже непосредствено с циганския живот. А тези връзки са съществували, възбуждали обществото, развивали творческата мисъл, оставяйки следа и в самия цигански живот.
сп. О рома, бр.1/2005
