Фотоизложба "Спомени на ромите през годините" - РАКО - ромска академия за култура и образование

Сдружение „Ромска академия за култура и образование“

Представя

фотоизложба „СПОМЕНИ НА РОМИТЕ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ“

Всички права запазени! Копирането и ползването на снимките е само с разрешение на Сдружение „Ромска академия за култура и образование“.

: Проф. д-р Атанас Димитров Проф.Атанас Димитров е роден на 18 януари 1874 г. в с.Градец (Котленско) в ромско семейство. През 1893г. завършва гимназия в Сливен. След това заминава за Йена, където изучава философия. Завършва с докторска дисертация през 1898 г.

: Проф. д-р Атанас Димитров /портрет от Добри Добрев/ От 1904 г. до януари 1916г. е преподавател по немски език в Историко-филологическия факултет на Софийския университет. Един от основателите на катедрата „Немска филология“ в Софийския университет. През периода 1894-1895г. Атанас Димитров- превежда романа „Под игото“ на немски език. Романа е издаден през 1918г (години след неговата смърт).

: Петър Георгиев Бабушков от Сливен Участник в Междусъюзническата война през 1913г.

: Борис Василев (Шивача) от Сливен, като войник между колеги, средата на 30-те г. на ХХ век.

: Петър Бабушков със съпругата си Кортеза

: Рами Баков от гр.Котел Военен музикант участник във Втората световна война, Унгария 1945г

: Русчо Русчев (Рунко) от Сливен Участник във Втората световна война, Унгария 1945г

: Цонко Митев Василев от с.Горно Александрово, Сливенско Войник-граничар на Капитан Андреево, 1954г.

: Военен духов оркестър с диригент подполковник Илия Ангъчев Илия Ангъчев е роден през 1938г в гр.Лясковец, произхожда от известно ромско музикантско семейство.

: Свидетелство за Народна признателност от Цар Фердинант 09.07.1913г Редник Никола Кръстев Вачоолу – участник в Междусъюзническата война. Родом от Сливен, загинал геройски за Родината

: Грамота от Цар Фердинант 28.10.1913г. За показана храброст и отличие на старши подофицер Юрданъ Куловолу – офицер от Българската армия, родом от Сливен. Участник в Освободителната война през 1912/1913г. Награден с войнишки кръст IV-та степен.

: Никола Кочев 1873-1923г. *Авторитетен синдикален ръководител и деец на БРСДП *Един от основателите на Сливенската комуна и избран за член на Съвета на Сливенската комуна през 1912г. *Основател на Първи работнически клуб и работническото синдикално движение в България.

: IX Конгрес на Работническия текстилен съюз 25-28 септември 1920г, гр.София /на снимката присъства Георги Димитров/ Делегати-роми от Сливен: Никола Кочев – 5-ти от първа редица, Тодор Келешев 7-ми от първа редица, Тодор Чакмаков 2-ри от втората редица.

: Стачка, 1896г. Първата голяма обща стачка на българския фабричен пролетариат избухва през 1896г. в Сливен от текстилните работници. По това време 80% от текстилните работници в Сливен са били роми.

: Пею Димитров Йонков /Дачито/ Убит на 16 май 1918г. докато развява голямо трикольорно знаме начело на демонстрантите на Женския бунт (жени, отпускари от фронта, младежи, деца, войници от всички краища на Мангърска махала).

: Теня Недева Малакова Една от най-активните участнички в Женския бунт през 1918г.,застреляна от жандармеристите на площада на гр.Сливен.

: Среща на директори на сливенски предприятия с Георги Димитров, 18 март 1948г.

: Сава Димитров от Сливен, герой на социалистическия труд Среща с Георги Димитров, 1948г.

: Роми-текстилци от кв.Никола Кочев, Сливен, 1957г ВТК „Георги Димитров“, втори предачен цех

: Роми-тъкачи ВТК „Георги Димитров“

: Шивачки от кв.Никола Кочев, Сливен В текстилно предприятие

: Предачки от кв.Никола Кочев, Сливен ВТК „Георги Димитров“

: Кортеза Славова, 1949г. Текстилно предприятие „Спас Георгиев“

: Веска Урумова и Стоянка Русчева /Чика/ 50-те години на ХХ век

: Господин Димитров (Бореца) Собственик на известен цирк от 1915г. Господин Димитров е бил известен с изключителната си сила и бързо се прославил с уменията си на борец.

: Ружа Силянова с Лазар Добрич Ружа Димитрова Силянова (внучка на Господин Димитров) родена 1934г., от 5-годишна възраст е на цирковия манеж. Лауреат на Първия цирков фестивал през 1953 г., награждавана е с орден „Кирил и Методий“, а през 2003 г. и с орден „Симеон I“ за цялостната й дейност в прослава на българското цирково изкуство.

: Цирк Козаров На снимките са циркови артисти, сред които циркови музиканти-роми.

: Циркови артисти-роми

: Панаир в Сливен, 1945г.

: цирк Лазар Добрич Музиканти и циркови артисти

: Рамадан Лолов /седнал, с кларинета/ Оркестърът на Рамадан Лолов, с певицата Атанаска Тодорова /до него/ по време на записи на грамофонни плочи за българската фирма „Арфа“, Прага, 1937г.

: Ръководството на ромското читалище „Цар Симеон Търновски“, Сливен, 1929г. Отляво: Георги Арманзов, Ташо Чакмаков, Михаил Куманов, Никола Терзобалиев, …, Михаил Занзалов, Васил Чакмаков, Атанас Василев, Димитър Кочев. Седнали: отляво на дясно: Тодор Келешев, Ганчо Василев и Тодор Рускиев.

: Комунисти участници в антифашисткото движение третия Дечо Тодоров Дяков, 40-те години на ХХ век.

: Роми от Мангърската махала (Сливен) участници в антифашисткото движение. Седнали: Дечо Дяков, Господин Колев /член на ЦК на БКП/

: Роми от кв.Никола Кочев, Сливен Строители на съвременна България, доброволци, Бригадирско движение през 50-те години на ХХ век.

: Среща на членове на БКП-роми, с ученици от Сливенските училища. Отляво: Стоян Атанасов(четвърти), Йордан Йорданов, Курти Дечев, Тодор Кочев, Дечо Дяков Янко Янков (чете реч) – летец

: Ковачи в сливенските работилници, 1959г.

: Янко Пелишев от Сливен Виден сливенски предприемач и спонсор – ковач.

: Първомайска манифестация от 50-те години на миналия век.

: Манифестация на ТПК „Желязна ръка“ Сливен, 1 май 1965г

: Манифестация на квартално народно читалище „Никола Кочев“ Сливен, 24 май 60-те години на ХХ век.

: Тодор Миленков Ръководител и диригент на Първия хор към НЧ „Никола Кочев“ Сливен, 1945г.

: Ансамбъл „Никола Кочев“ Сливен Национален първенец 1953г. с диригент Йордан Русчев – Данко.

: Веска Урумова Солист на Ансамбъл „Никола Кочев“ Сливен, 1955г.

: Ансамбъл „Никола Кочев“ Сливен, 1955г.

: Танцов състав към Ансамбъл „Никола Кочев“ Сливен, 1955г. С хореограф Васил Дондуков

: Танцов състав към Ансамбъл „Никола Кочев“ Сливен, 1955г.

: Танцов състав към Ансамбъл „Никола Кочев“ Сливен, 1955г.

: Роми-участници във филм сниман в м.Карандила

: Ансамбъл „Никола Кочев“ Сливен на турне в гр.София, 60-те години на ХХ век.

: Ансамбъл „Никола Кочев“ Сливен на турне в Будапеща, 60-те години на ХХ век.

: Ансамбъл „Никола Кочев“ Сливен на репетиция в парка, 1964г.

: Ансамбъл „Никола Кочев“ Сливен, 1957г. Концерт с диригент Йордан Русчев

: Биг бенд с ръководител Йордан Русчев, 1963г. На снимката са Русчо Русчев, Курти Русчев, Тошо Баков

: Ансамбъл за руски песни към НЧ „Никола Кочев“ Сливен, края на 70-те години на ХХ век.

: Иван Панайотов Хаджикостов от Сливен – оперен певец /09.03.1926г – 04.10.1963г/

: Иван Хаджикостов е български оперен певец-бас. Работил в Лайпциската опера, с богат и разнообразен репертоар. Пее на сцените на прочутата Виенска опера, Белгия, Холандия, Западна Германия, Чехия в ролите на Холандеца от операта „Летящия холандец“ Рихард Вагнер; Пизаро от операта „Фиделио“ на Бетовен; Йоханен от операта „Саломе“ на Р.Щраус; княз Гремин от операта „Евгений Онегин“ на Чайковски; Фарасмоне от операта „Радамисто“ от Г.Хендел; маршал Дафон от операта „Война и мир“ на С.Прокофиев; Командор от операта „Дон Жуан“ от Моцарт; Стефано Колона от операта „Риенци“ от Р.Вагнер и др.

: Традиционно първомайско хоро в кв. „Никола Кочев“ Сливен, 50-те години на ХХ век.

: Жени от кв. „Никола Кочев“ Сливен на първомайско хоро – 60-те години на ХХ век.

: Стела Кирова и Ваня Стефанова На Първомайско хоро в кв. „Никола Кочев“ Сливен – 70-те години на ХХ век.

: Драган и Дана Кокови от Сливен Чеиз, 70-те години на ХХ век.

: Чеиз на Кортеза Димитрова от Сливен, края на 60-те години на ХХ век.

: Ромски футболен отбор „Халис Рув“ от Сливен, 30-те години на ХХ век На снимката Никола Николов – ковач от кв.Клуцохор (трети от дясно наляво)

: Строителни войски, Олимпиада на строителни войски през 1970г. До 1989 г. в Строителните войски се призовават да отбият задължителната си военна служба наборници предимно от етнически малцинства. От създаването до закриването им, те осъществяват широкомащабна строителна дейност във всички обществени и икономически сфери – отбранително, индустриално, културно, битово, жилищно, хидромелиоративно, пътно строителство, археологически разкопки, залесяване и т.н.

: Олимпиада на строителни войски през 1970г. Само през последните десетилетия от своето съществуване Строителни войски участват в строителството на повече от 15 000 обекта с различен характер и предназначение – сгради, пътища, язовири, както и над 70% от жилищното строителство.

: На снимката горе Иван Иванов /Хърната/ от Сливен, по време на Олимпиада на строителни войски през 1970г в гр.София

: Сватбена снимка на Стоян и Желязка Урумови от 30-те години на ХХ век.

: Курти и Иванка Русчеви (дъщеря на Йордан Хаджикостов – опълченец на Шипка), 20-те години на ХХ век.

: Димитър и Ганка Кокови, 20-те години на ХХ век.

: Никола и Величка Николови, 20-те години на ХХ век. Никола – калиграф, служител в община Сливен. Съпругата му Величка е дъщеря на Никола Кочев.

: Жени– моми от Мангърската махала, Сливен, 40-те години на ХХ век.

: Спомен от Драма, 20-те години на ХХ век.

: Семейството на Мария и Димитър Давидови от Сливен с децата Мария, Гена, Димитрина, 1932г. Катерина и Недялко

: Гена Димитрова от Сливен, 1940г.

: Семейство – Русчо и Жена Русчеви с децата им – д-р Мария Русчева, Курти Русчев – концерт майстор на Сливенската филхармония, Кольо Русчев – музикант, най-малкия Иван, 50-те години на ХХ век.

: Семейство роми, преди жътва – Митко Василев Марев, с.Горно Александрово, 60-те години на ХХ век.

: Млади роми от кв. „Никола Кочев“ Сливен, 60-те години на ХХ век

: Захари Коков Изкупуване на вълна, 40-те години на ХХ век.

: Бригада с бригадир Тенко Вичев –ром, гроздобер в ТКЗС „Златен клас“ – Г.Александрово, 13 октомври 70 години на ХХ век.

: Гена Димитрова, Мария Димитрова и приятелки от Сливен, 1942г.

: В средата Никола Терзобалиев– участник в антифашисткото движение, основоположник на синдикалното движение в България, 70 години на ХХ век.

: Кольо Бондев от Сливен, Летец на безмоторен самолет, цигулар в Сливенската филхармония, 70-те години на ХХ век.

: Стоянка Георгиева Вътева с децата си 50-те години на ХХ век. Звеноводка /ръководител/ в ТКЗС. Под нейно ръководство са засадени и обработвани прасковените градини в района на Сливенски минерални бани.

: Иван Кремов, Дамян Дамянов и Йордан Янков (от ляво надясно) , Иван Кремов е роден на 2 март 1931 г. в село Жеравна, общ. Котел. Той е първият учител по народно пеене в Музикалното училище в град Котел. Много от неговите изпълнения са в Златния фонд на БНР. Йордан Янков Урумов е роден на 8 юни 1936 година в град Сливен. Един от големите български поети и писатели. Носител на голямата награда за литература и изкуство „Добри Чинтулов“ на община Сливен. Плод на неговия труд съвместно с композиторката Зорница Попова са написани над 400песни, изпълнени от най-добрите ни певци.

: Ангел Тичалиев от кв. „Надежда“ Сливен , Създател и ръководител на световноизвестния духов оркестър „Карандила“

: Световноизвестния духов оркестър „Карандила“ от кв. „Надежда“ Сливен

Благодарим на:

Васил Чапразов, Галя Дякова, Дечо Георгиев, Жени Апостолова, Иванка Апостолова, Йорданка Щилиянова, Мария Бондева, Митка Иванова, Пепа Кокова, Стела Кирова, Фани Рамева

Благодарим на

ромите от Сливен, Котел, Горно Александрово, Самуилово, Жельо войвода и Твърдица за съдействието, предоставените снимки и лични албуми.

Използвани материали:

Вестник „Дром дромендар“,

„Звезден ромол“ Васил Чапразов, 2014г.

Музикално оформление:

Ползван фонд на Сдружение „Ромска академия за култура и образование“ от концерти и участия в изпълнение на:

Ансамбъл „Романи чълхъя“, музика Данко, текст Рунко: „Романо ози“, „Индра ме наши совава“, „Станджедис“

Теодоси Спасов, „Сливенска праскова“, Мартин Любенов, Духов оркестър „Карандила“

Проект Дигитална фотоизложба „Спомени на ромите през годините“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“

Фотоизложба „Спомени на ромите през годините“