Исяли ек вакъци дуй тхагара. У ек тхагар сяли ром, у ек сяли сърби. Хер трин бреш у романо тхагар мангилали ти маръл пис и сърбиса. Киде киде, у роману тхагар навийзилали и сърбис. Хемен – емен, ляли лиски пхув. Ачшилули рима, ек кешес пхув. И ромъйци тхагари бендзяли близнацин – бут шукаръ къзъя. И романи тхагаръс исяли лис бут баши войска. У сърби чуйзилали со ти къръл:
– Ее, наши вечи, трябузила ти алакха манги кхек ти дел жьохапи къли романи тхагаръс. Мъ лел му састу тхагарипи, ме со мъ кера озаман?
– Маряли барабъй, кхисейлили лискъ соуръ мануша андар лиску тхагарипи.
Пучълали и соуръ манушън:
– Кон жанла кхекис, бут харцас ти овил, конту ти лойзил амин и романи тхагаръстар, амин ти навизас лис?
Ек бут пуръй баба вакеряли:
– Тхагара, ме дикхим екхи тханисти, екхи харети, дуй пхея – ламис. Шундзим cap кърна драба, саде одъла можизина ти ден жьохапи и романи тхагаръс. Мъ жънкин ти лен лин къли харятар ти ти мотхъйн линги со мангаса линдар.
Линили къли пуръя, гелили, мотхадили линги и до пхеинги, и ламинги. И бари пхен исялила ення шъръ ламя, и вторуна исялила трин шъръ ламя. Вакердили у ламис:
– Ха, та амин съй по-кхъйни буця опръйзям, къла да мъ опръйзас, ама наши ти авас анду ту тхагарипи, со ту мангиса кхътар мъ керас лис!
Ама у ламис на жаннали съй харцас иси и романи тхагаръс. Исяли лис бару сап, гразизилали у састу тхагарипи!
Без ти дел хабери у сърби и романи тхагаръс, ода мангила ти марънпис, канату санъйру, чи ода мъ навийзил. Кана ляли у хабери, о роману тхагар вакеряли:
– А, ми руми сигу бендзяс до къзъя, ти мукала анду тхан, ти ти жа ти мара ман акана? Ама мъ жънкя!
Пхензяли и саписки:
– Бал ти пърла мъ румекъ шъръстар, мъ къзъйндар, наши ли лойзиса лин, кана иризава, живду мъ чшола ти кожа!
У мариби астаряли. И саписку шору сяли опра авруни даръсти, ти лойзилали. Cap далмъш и цикъри пхен и ламя – глъцизяли и тхагаря да, и до да къзъйн! Осцила у сап, ушила ти лакъ дуй шъръ жана, пали и третуни шъръсти сяли и тхагари ти у къзъя. Игала лин и ламя те пи бари пхен, те хар.
Опръй каштуръсти сяли дуй чирикли. Дикхлили – и цикъръ пхея – ламя cap авила екхи шъръса, те пъ мостар мукила трин кокаласкъ жамбис пхуети – у дуй къзъя ти и тхагари. Одя иризясли лин жамбинди. Ама и тхагари кърлали пхеряс cap мануш:
– Елан мъ къзъя жи манди, тумару дад мъ ощъйл амин. Ода бут харцас.
Кхизинили пис тела каръсти. Къла дуй чирикли шундили и тхагариекъ пхеряса, пали у ек чириклу вакеряли:
– Cap ти жас ти мотхас и тхагаръски, кон жанла и бари пхен – ламя анди къя казана со кърла: съй драба, съй пхеряса кърла, та у сърби навизила.
У авер чириклу вакеряли:
– У гарванус живинзила паншъл бреш, саде ода ахъйла лингъ пхерясъндар – ти жас ти мотхас лиски, ти пучас лис!
– Ме мъ жа, пали ту мъ родис и тхагаръс, мангиса?
– Мангава!
У ек чириклу жала ти родил и гарванус, пали у ек чириклу жала те мариби, ти алакхил и романи тхагаръс. Хемен-емен, андъ ратинди, и ипаш пхув ляли у сърби. И романи тхагаръскъ пхикисти конмуш у чириклу, ти вакеряли лиски:
– У сърби иси лис драбъй, ламя. Дуй пхея ламис, и ек чоряс тъ румя ти тъ до къзъйн, аки кони харети. Map тут, ма траша! Амин мъ ощас лин!
У авер чириклу, те гелули ти родил и гарванус, алакхяли лис, ти анзяли лис те ламис. У пъй, те сяли анду бентци, живискерлали и манушън. Пали анди казана те сяли, мударлали и манушън. И бари ламя пъеряли пъ пхея те живду пъй – ти лакъ шъръ олили пали трин! Озаман у гарванус вазяли и ламя човкаса, ти чшяли ла анду муликану пъй! Ти девермиш и сасци казана и ення шърънгъ ламета. Ти у дуй да ламис мулили.
У роману тхагар озаман ляли и сасци пхув и сърбистар. Пумаръ човкинца у гарванус ти у дуй чирикли линили живду пъй, ти пъердили и трини жамбин. И тхагари ти у къзъя олили пали мануша.
Иризила у роману тхагар анду пу тхагарипи, алакхила лин живди ти зорали анду кхер. У тхагар мангяли у чирикли ти у гарванус ти живинзин паш листи. Ама одъла манглили ти иризин писки анду вешта, анду дахъя. У тхагар вакеряли:
– Овин бахтали анду парну дюнняс! Тумин ощади мъ румя ти мъ къзъйн, ме мъ кера пхеряс – конту лела тумин мамуй, ти лойзил тумин соуръ кхъйпнастар!
Жи напалал у тхагар вакеряли и саписки:
– На кам ти ля ти кожа, ту соту керян – керян! Дуй шърън ощъян, дишила, лачшъс марянли тут! Живинзи!
Ти у тхагар живинсейлули бут шукар пъ румяса ти пъ къзъйнца, жи къй пуръйл.
ПОБЕДИТЕ НА РОМСКИЯ ЦАР
Имало едно време двама царе – единият бил ром, а другият – сърбин. Всеки три години ромският цар искал да се бие със сръбския цар. Така се случвало, че все ромът побеждавал и превземал земите му, а царството на сърбина оставало все по-малко. По това време ромската царица родила близнаци, много красиви деца. Радвал се ромът на децата си, не давал прашинка да падне върху тях.
Ромският цар имал и силна войска, много се грижел за нея.
Сърбинът се чудел какво да прави, не можел да се примири със силата на съседа си. „Е, повече така не може, трябва най-после да намеря някого, който да спре ромския цар“ – мислел той. „Ще превземе цялото ми царство и какво ще правя тогава?“
Събрал един ден хората си и ги попитал:
– Знае ли някой от вас сила, която да ни спаси от ромския цар?
Една стара баба се приближила и казала:
– Царю, аз зная кой може да победи ромите. Видях в едно дере две сестри – лами. Чух ги как правят магии, само те могат да се справят с ромския цар. Ще отидем да ги вземем и ще ги доведем при тебе. Ти ще им кажеш какво искаш от тях.
Взели старицата царските хора и с нея отишли при двете сестри – лами. Голямата сестра имала девет глави, а по-малката – три. Те не се очудили на царските тревоги, но знаели и свойта сила:
– Ха, та ние с какви по-лоши работи сме се справяли, та това ли? Само няма да идваме в царството, каквото заръчате от тук ще го направим!
Тъй говорели ламите, но те не знаели каква сила притежава ромският цар. Не били и чували, че той има голяма змия, която пази цялото му царство!
Като разбрал за силата на ламите, които вече били на негова страна, сръбският цар нападнал ромите без да ги предупреди, вярвайки в своята скорошна победа. Ромският тхагар научил новината, но понеже още не можел да се нарадва на близнаците си, а и не искал да остави в този момент жена си лехуса, не бързал с решението си:
– Не искам да се бия – премислял той на глас – вече имам деца, а и жена ми в този момент има нужда от мене.
Помълчал, пак изброил съображенията си и изведнъж скочил от царския трон:
– Тръгвам. Когато ме няма начело на войската, сръбският цар ще си помисли, че съм се уплашил и може да напредне много, да стигне до царските ми покои.
Приготвил се и докато яхал черният си кон, се обърнал към змията:
– Внимавай с жена ми и децата ми. Ако и косъм падне от главите им, жива ще те одера.
Битката този път била по-люта от всякога. Сръбският цар не се и съмнявал в победата си.
Докато боят се разгорещявал, змията все била нащрек, обикаляла оградата на царския палат и не давала и птиче да прехвръкне. В бдение и тревога змията все пак не разбрала как малката сестра- ламя се промъкнала и глътнала царицата и двете деца! Скочила тя в последния момент и откъснала двете глави на ламята, но царицата и двете деца били в третата глава. Ламята полетяла назад и сварила да се прибере при голямата си сестра, в дерето.
А там, върху дърветата, имало две птичета. Видели те как малката сестра-ламя се прибрала с една глава, и как от устата и паднали три костенурки. Това били двете деца и царицата, които ламята превърнала в костенурки. Но и така царицата говорела с човешки глас:
– Елате, децата ми до мен, стойте по-близо. Скоро баща ви ще дойде и ще ни спаси, той е много силен.
И ги събрала около себе си под тръните.
Двете птици чули думите на царицата и се затъжили.
– Как да отидем да кажем на царя – говорели си те. – Кой знае голямата сестра-ламя какви магии прави в казана, та сърбинът надвива и децата ще бъдат погубени. Как да им помогнем?
– Знаеш ли, че гарванът живее петстотин години – досетила се по-голямата птица. – Само той разбира думите на ламите, да отидем да му кажем за тях, може и да помогне!
– Аз ще отида, а ти ще намериш царя, искаш ли?
– Искам!
Едното птиче отишло да търси гарвана, а другото полетяло към битката, да намери ромския цар. Стигнало то наблизо и що да види – сърбинът завзел половината ромска земя. Прелетяло над войниците и кацнало право на рамото на ромския цар.
– Сърбинът има на своя страна две сестри – лами – прошепнало му то. – Те правят магии. Едната открадна жена ти и децата ти и сега са в едно дере недалеч оттук. Ние ще ги спасим. А ти се бий, не се страхувай, трябва да победиш.
Другото птиче отишло да търси гарвана и като го намерило, завело го до ламите. Водата, която била в близкия кладенец, съживявала хората, а водата в казана ги умъртвявала. Това гарванът знаел. Голямата ламя не губела време – измила сестра си с жива вода – и главите й пак станали три!
В този момент гарванът вдигнал ламята с човката си и я хвърлил в мъртвата вода! После поел казана и целия го изсипал върху деветте глави на голямата сестра. Така и двете лами умрели.
А ромският цар победил царя на сърбите, покорил войската му и завзел отново земите, които дълго управлявал.
Гарванът и двете птичета взели в човките си жива вода и с нея измили трите костенурки, оживили ги и те отново се превърнали в хора. Когато се върнал в своя палат, ромският цар ги заварил живи и здрави. И понеже знаел кой е сторил това чудо, царят поискал птичетата и гарванът да заживеят при тях в царските покои. Птици¬те обаче не се съгласили, те пожелали да се върнат отново в гора¬та, в балканите, при своите посестрими.
– Бъдете щастливи по белия свят! – изпратил ги ромският цар. – Вие спасихте жена ми и децата ми и аз това никога няма да забра¬вя. Ще наредя в цялото ми царство да ви помагат, да ви пазят от всичкото зло по света!
След това царят се обърнал към змията:
– Няма да ти взема кожата, ти каквото можа – направи. Разбрах, добре си се била, две глави на ламята си откъснала. Живей, ти своето заслужи.
И царят заживял много хубаво с жена си, отгледал много деца, забравил да остарее.
