Ек вакъти у рома кхиденас пес ти катен, ти кхувен . Хер гин кхиденас пес. У чшая башка, у чшаве башка, и пхуре да башка.
Сине ек бут кхандини чшай, пхенла пи деяки:
– И авзес, дае, жава паш и чшия ти ката хали пошом.
Жалас вой паши чшия, пхенла и чшиенги:
– А ти дикхас – кон да англе ка биттирин пи бути!
Башадлар ти катен. Адя гарадас дуй пошомя анду пу брек и пхенла и чшиенги:
– Ме хазъри силом!
– Он шаштърлар пис – сар кидал сигу битирди пи катля.
Гелас писки вой, ушардас пис пи даяки, та англе битирди пи бути. И дай севенди.
Коли гесести и кандини чшай пали киде кердас. Ка о трин гес и чшай пали жала паш и чшия и пхенла ленги акана:
– Чшиялен, але ти керас кушия – кон ен англе ти битирсин пи бути. Конту на битирна пи катля, лески дай овела гурумни!
И чшия дикхле пис анди якха, и пхенде:
– Шукар!
Башадлар и савре екхести. Катена, сигарна и кандини чшай дикхела да и чшия накхенала, гарадас дуй катля пи брекести и битирсин савре вай еня англи битирди и савре чикилна ти жан пески. И вой да жала пески.
Путрела кхерескоро дар, со ти дикхел – анду кхер и дай лакере грумни !Дай лакере пхенла:
– Муу, муу, со кердан, ми чшияки, со тходан ми шерести!
Бешлас и чшай и лелас ти ровел:
– Девла, ма мук ман коркори кадали дюннясти, ми безаха ме ка пука лин!
И лелас ти анатърсън сар трин геса гаравела и катля.
Озаман ек пхуро мануш хулола пашал лате анду кхер и пхенла лаки:
– Ущи, ми чшаки! Ма ров, нанай вакъти. Жи кай уклол и кхам, ту ка катес и савре катля, со ту гарадан кале трини гесенде! Озаман ти дай ка авел пале джоно! А ти нашти катеса лен, ти дай ка ачшол грумни!
Кана пхендас кана пхеряса у пурано ром хасардилас!
Укандас и чшай и савре катля, со ту гарадас и трин геса. Хем ровела, ем катела. Састи рат катела. У паш и рат накхлас – дава катля исила. И васта лакере шувлилей, ярадес авиле, рат тхавдена. Лиле ти башин и башни. Вой да бут лилас сигарел и пхенла:
– Дукхана, на дукхана ми васта, ме ми дай грумни на ка мука! Соту кердом, акана ка пукина лис ми ратвели вастенца!
И вой да битирди, и бистардас пис чи бут чшиндилас, сарту сине, кидал пашлили. Па сабалняти у пхуро ром авела пашал лате, джунгайлала:
– Ущи, ми чшай, у кхам уклилас. Жа дикх ти дия, вой ачшола тут!
Ушела и чшай, жала, дикхела пи дия – мануш! И дай лаке кана дикхела и васта лакере, пучела ла:
– Соски, ми чшияки, ти васта ратвале?
– Састи рат, дайе, бути кердом, ти рисара тут коли дюннястар!
Кидал и кандини чшай авилас бутярни .
Кидал яшадлар састе бреша.
КАК МЪРЗЕЛИВОТО МОМИЧЕ СПАСИЛО МАЙКА СИ
Едно време ромите се събирали на седянка да предат и да плетат заедно. Момичетата отделно, момчетата отделно и старите отделно. Имало едно много мързеливо момиче. Веднъж то рекло на майка си:
– Утре, мамо, ще ида при момичетата, искам с тях да преда вълна с моето вретено.
Отишло то при момичетата и им казало:
– Хайде да видим коя по-напред ще си свърши работата.
Съгласили се момичетата, започнали да предат. А мързеливото момиче скрило две къдели вълна в пазвата си и току извикало:
– Аз съм готова!
Поогледали се момичетата учудено – как толкова бързо се е справила.
Отишло си момичето и се похвалило на майка си, че е свършило работата си преди всички.
Майката много се зарадвала.
На следващия ден мързеливото момиче направило пак така. На третия ден отново отишло при момичетата и този път им казало:
– Момичета, хайде да се състезаваме коя по-напред ще изпреде вълната. Която не си свърши къделите, майка й да стане на крава!
Спогледали се момичетата, недоумявали, но все пак се съгласили:
– Добре.
Започнали всички заедно. Предат, бързат, мързеливото момиче видяло, че всички го надминават и току пак скрило една къделя в пазвата си.
– Аз свърших – похвалило се пред всички.
Тръгнали момичетата да си ходят. И то си тръгнало. Но когато отворило вратата на дома си, какво да види – майка му станала на крава!
– Мууу, мууу, какво направи, дъще, виж какво ми докара на главата! – посрещнала го майката.
Седнало момичето и заплакало:
– Боже, не ме оставяй сама на този свят, аз ще ти кажа какво направих! – помолило се то и заразказвало как трите дни е крило къделите.
Тогава един стар, стар, беловлас дядо влязъл при него и му казал:
– Стани, моето момиче, не плачи! Няма време. Докато изгрее слънцето, ти трябва да изпредеш всичката вълна, която скри за тези три дни! Тогава майка ти пак ще стане човек! Но ако не можеш да я изпредеш, майка ти ще остане крава!
И като казал тези думи, старият човек изчезнал.
Извадило момичето всичката вълна, която скрило през трите дни. Хем плачело, хем предяло. Цялата вечер прело. Минала половината нощ, а имало още доста работа. Ръцете му се подули, разранили се, кръв потекла от пръстите му. Пропели първи петли. То много се уморило, но не спирало.
– Боли не боли, аз майка си крава няма да оставя. – си казвало. – Каквото сгреших, сега ще го поправя, па макар и с кръв на ръцете си.
Свършило много късно. Уморено до край, унесло се и заспало. Така, както било – с хурката и вретеното, с накатената вълна.
На сутринта старият човек дошъл при момичето, събудил го:
– Стани, моето момиче, слънцето изгря. Отиди виж майка си, тя те чака!
Станало момичето и що да види: майка му същата, каквато я оставило преди да отиде при момичетата, преди да ги излъже.
Учудила се майката като видяла ръцете на дъщеря си разранени и разкървавени:
– Дъще, защо са ти кървави ръцете?
– Цяла нощ предох, мамо, много работа свърши, само да те върна на този свят!
Прегърнала майката момичето си, зарадвала се, че то вече не е мързеливо и заживели по-весело от преди, по-задружно. Тъй живели през всичките си години.
Из „Романи масаля/Ромски приказки“
Съставител Васил Чапразов
илюстрация – Александър Захариев
