Ек барвало чшаво синелес дад, сауту бут пиелас, бут матолас, кана уклолас о дад лескоро кхатар у дюкяни, пашлолас кай и дрома анди чика гарлас, ущелас анди чик тхаи паня. Кхидена пес катар лестар састи махалаки хорде ти асан лестар. Лескоро чшаво бут дукхалас пи дадеске, кана дикхелас лес кидял cap и жене асана лестар, у ило лескоро чшиндолас.
У чшаво пхендас лески:
– Даде, бут мулидава тут, айди ти пиес анду кхер, ка кина туке ени лачшя моля, соту пенса, саде ма пхир кай дрома.
У дад ашундас пи лачши чшавес, деласпес запти ти пхирел кай дрома ти пиел, лилес ти пиел анду кхер.
Ек гес у чшаво лескоро диклас екхи мати дженес cap нанарлапес анди чика cap баличо, и махалаки хорде и саворе асана лестар, нашела пуменде у чшаво леско ти чандел пи дадес ти дикхел пи якхенса cap адава мато пашлола анди чика, и савре мануша асана лестар. Кидял у чшаво лескоро дишинди пески:
– Му дад, кана ка дикхел кадали матес, са бети керла и во на ка пиел.
Кана ингардас пи дадес паш у мато, у дад леско гелас жи пашол у мато, а у мато анди чик пашолас cap баличо, кхандлас лес и пхендас лески:
– Пхрала, ка пхенес манги сай дюкянести бикандола кадики шукар мол?
В КОЯ КРЪЧМА ПРОДАВАТ ТОЛКОВА ХУБАВО ВИНО?
Eдин богат син имал баща, който много пиел. Напивал се и като излизал от кръчмата, лягал в прахта, търкалял се в калта и водата. Събирали се от цялата махала децата да се смеят с него. Синът се тревожел, сърцето го заболявало, като гледал как момичета и момчета подвикват, подиграват се с баща му, а по-възрастните се опитват да му помогнат да се прибере.
Грабвало момчето баща си и докато го мъкнело към дома все му говорело:
– Тате, много те моля, не пий в хоремага, ще ти купя хубаво вино, ама си остани вкъщи. Тук пий колкото си искаш, само не излизай навън да ти се смеят децата.
Бащата обичал сина си, послушал го – спрял да пие навън.
Един ден синът, като се прибирал от работа, видял как пиян мъж се въргаля в калта, зарива се в нея като прасе, децата от махалата все така сбрани на куп се смеят, викат. Още не влязал вкъщи, синът извикал баща си да види с очите си как пияният лежи в калта, и всички хора му се смеят. А докато бащата се приготвял да излезе, синът все си мислел: „Като види сега баща ми всичко това, ще се отврати от пиянството, ще спре да пие изобщо.“
Повели се към пияния, но щом приближили, синът поизостанал, не искал да притеснява баща си. А той заоглеждал пияния, навел се към него, помирисал го, и като вдъхнал дълбоко, изрекъл:
– Братко, ще ми кажеш ли в коя кръчма продават толкова хубаво вино?
Из „Романи масаля/Ромски приказки“
Съставител Васил Чапразов