Имало едно време един цар. Той пък имал много красива дъщеря. И когато дошло време, този я искал за жена, онзи я искал, но царят все не я давал. Чул бил, че едно момче е много богато, късметлия било и решил да я даде на него. Но на момчето му ставало нещо, понякога имало пари и късмет, понякога нямало. Царят не знаел това, но хората шушукали:
– Не е на себе си момчето, не е с всичкия си.
Момчето ходело на баира, преди него там се явявал Късметът. И на баира пониквали жълтици, диаманти, разни скъпоценни камъни. Пълнело си то джобовете, а като се прибирало, хората викали: „Ей какъв късметлия е това момче!”
Царят чувал … |
