От 15 ноември по всички кина на Полша се прожектира филма,”Папуша”, посветен на ромската поетеса Бронислава Вайс – Папуша, съобщава приятелят ми Цанко Христов, който от дълги години живее в културната столица на поляците град Краков. В петък беше голямо културно събитие – премиера на филма, интервюта, пресконференции…В момента филмът е прожектиран в цялата страна, пише приятелят ми.

 Полският филм Papusza (Папуша) бе отличен от журито на 48-то издание на Международния филмов фестивал в Карлови Вари, Чехия, който се проведе от 28 юни до 6 юли 2013 година.”Папуша” е драма за трагичния живот на ромската поетеса и певица Бронислава Вайс,  чието ромско име е Папуша (Кукла).

 

Папуша е псевдоним на една от най-известните, автентични ромски поетеси, чието истинско име е Бронислава Вайс. Тя е от род на пътуващи роми, музиканти арфисти. От същия род е и съпругът и. Като година на своето раждане Папуша споменава 1909, но в познатите документи фигурира дата 30 май 1910 година. Известни са също и други сведения, които оспорват рождената дата на поетесата, но в крайна сметка, става дума за началото на 20 век, за период от две години, който за един номадски народ няма кой знае какво значение.А и само номадите ли казват, че са родени по череши или по грозде. Омъжена на 15, скоро след това Папуша започва да пее свои собствени балади на основата на известни ромски разкази и песни.
Втората Световна война носи трагични изпитания и смърт на ромите в Полша.

Десетки хиляди загиват в хитлеристките лагери. Трагедията не отминава и рода на Папуша. Нейната фамилия осиротява с над 100 роми. Тази трагедия е отразена в песните на поетесата, в една от най-известните и творби – „Кървави сълзи“.
Папуша, т.е. „кукла” я наричат ромите, тези пред които тя рецитира или пее първите си песни. Да, песни, защото така определят на своя език („гиля” на ромски език) текстовете и мелодиите на своята любимка ромите. Не са записани, не са запазени първите и поетични импровизации. Едва по-късно, когато Папуша съзнава своята дарба, а и вече е грамотна, сама записва творбите си. „Ромска песен” е едно от първите и записани стихотворения. То е посветено на Джулиън Туим, който заедно с Йежи Фицовски, също поет, е очарован от нейната дарба, събира и превежда стиховете и на полски.
Обичам огъня с цялото си сърце.
Силни и по-слаби ветрове

отгледаха малкото ромско момиче
И я отнесоха далече в този свят.
Дъждовете измиха моите сълзи
Слънцето – златният ромски баща –
сгряваше тялото ми
и приятно възпяваше чувствата ми.

Освен поетични миниатюри, Папуша има и по-дълги творби с баладичен характер:“Кървави сълзи”, “Обеца, направена от листо”, “О, моя земьо, аз съм твоя дъщеря” и др. Поетичното й слово е колоритно, метафорично, земно и магично, вярно на ромската душа – сродена с природата, на нейния порив за волност, свобода, която само гората и реката разбират.

“Никой, освен горите и реките, не ме разбира” – пише Папуша.

Не я разбират и нейните братя. Точно в годините, когато усеща по-дълбоко силата на своето слово, когато и тя като всички роми се тревожи за края на един изпитан път – скиталчеството, се чуват първите гласове на недоверието, на поруганата ромска чест. След първата публикация на нейни стихове, Папуша е призована пред съда на старейшините и е обявена за „mahrime”, т.е. нечиста, омърсена. Набеждават я, че се е съюзила с гаджо, че е изоставила своя род…Наказанието е изключване от табора завинаги.
Папуша прекарва месеци в психиатрична клиника и следващите години – до края на живота си живее в изолация, самота. До нея остава единствено болният й съпруг.

Това убива Папуша, тя „млъква”, както пишат литературните историци. Всъщност, ромската поетеса потъва в бездната на мълчанието от края на 1950. До началото на нейното преселяване сред ангелите на жестоката ромска традиция – 8 февруари 1987 година.

Васил Чапразов

 

АДД, 19 ноември 2013