Юлиана Методиева, 30 Ноември 2013

Преди по-малко от месец звъннах на Виктор Николаев от Нова телевизия. С Виктор се знаем отдавна, харесвам отношението му към „проблемните малцинства“. Като репортер в БНР той търсеше колегите ми за предавания, наричани с неясното определение „граждански“. Разказах му за подмолната индоктринация на зрителя през уж невинните образи на неофашистчетата от Луков марш, показани в новия филм „В търсене на Списаревски“ на Адела Пеева тук и тук. Мислех си, че в „Здравей, България“, което той и Ани Цолова отскоро водят, може да се направи тема за безотговорността, самозаблудите и тънкото чувство за комерсия на творците ни в контекста на разцъфтяващия български националфашизъм. Виктор се запали. В разказа ми имаше и свидетелства за симптоматичните бурни ръкопляскания по време на премиерата в Дома на киното по адрес на един от героите на филма „В търсене на Списаревски“, Боян Расате.

Нова телевизия не се отзова на идеята ми. Вероятно продуцентите и редакторите са я намерили за маргинална, както по правило считат правозащитниците за маргинали и ги включват в „третия списък“. Но за това после. Независимо, че е копродуцент на филма на Адела Пеева, общественият оператор БНТ реагира мълниеносно, като даде възможност в престижната си рубрика „Денят започва с Култура“ да се чуят предупрежденията ми тук. В хода на предаването литературният критик Георги Ангелов ме попита внимателно, дали не е по-добре да се знае какво са националистическите движения, отколкото информационно да бъдат неглижирани. Това беше ключов въпрос. Отговорът му се търси и днес.
Корпоративните медии флиртуват отдавна с неонационалистите Боян Расате, Красимир Каракачанов и Ангел Джамбазки, независимо фашизоидните им концепции. Нещо повече. Расате беше водещ на предаването „Гвардия“ в една телевизия, като излъчваше в рамките на надписите 24 секунден кадър със знамето на Третия райх и пречупения кръст. Джамбазки и Каракачанов пък са любими събеседници на Нова тв, бТВ, тв7 на тема роми , ромски фондации, демографска криза, убийства и кражби по селата, насаждайки от сърце антициганизъм и верска нетърпимост. Една от популярните водещи – Ани Цолова, и репортерката Миролюба Бенатова не могат да бъдат упрекнати в липса на професионализъм. Но при по-взискателен поглед веднага може да се констатира, че възгледите им за етническата интеграция и религиозната търпимост съвпадат с патриотарската идеология на ВМРО или на Божидар Димитров. И не са само тези дами на професията. Журналисти от мейнстрийма години наред бяха окуражавани в практикуване на нетолерантност и от прокуратурата, която шикалкавеше с търсене на наказателната отговорност за разпространение на расизъм, етническа нетолерантност и ксенофобия. Иначе казано, посткомунистическото образование, непризнатите предразсъдъци, нехигиеничната етноцентрична среда, в която журналистите водят предавания или пишат статиите си, доведе до безметежното пребиваване в публичността на квазинационалистически движения и буквално фашистки партии.
В тази медийна среда се случиха покушението на българското момиче Виктория, бежанската вълна от Сирия и взривът от расистки изстъпления, довели до учредяване на нова националистическа партия. Може да се каже, че настъпи истинският звезден миг на момчетата с бомбери, черно поло и нездрав блясък в очите. Шефът на МВР се оказа по-търсен за интервюта от Анджелина Джоли, а „арабска София“ се превърна в златна ниша за репортерска находчивост с дискриминационни послания. Крупни планове на афганистански имигранти, алжирци, сирийци, на смуглите стари търговци от бул. „Мария Луиза” или „Пиротска“ заляха зрителите, като внесоха трайно усещане за омраза и страх сред етническите българи. Мога да предполагам щастието на Боян Расате, помрачено само от превъзхождащата го медийна сексапилност на лидера на „Национално спасение на България“ Симеон Костадинов. Телевизионните програми „Добър ден, България“, „Всяка неделя“, „Тази сутрин“, сутрешните блокове на тв7, „Референдум“, „Тази неделя“, „Насаме с Карбовски“, шоуто на Росен Петров се скъсаха да канят всички лидери и кандидат лидери, членове и симпатизанти на стари и нови фашистки образувания, биячите от „граждански патрули“ , намръщени и свирепи скинхедс. В името на информираността на обществото медиите на практика легитимираха безпроблемно българския неофашизъм и агресивните намерения да бъде „прочистена“ България от „нисшите“ хора.
Напоследък все по-усилено се говори за трите списъка: в единия са включени хора, за които винаги се пише против. Вторият съдържа имена на хора, за които се говори положително. Третият списък е най-хубав: в него са имената на такива, за които никога не се пише и никъде не се канят. Засега е известно, че там фигурират правозащитници и хора от малцинствата, както и неудобни с подривния си дискурс интелектуалци. А в него би трябвало да се онези с криминално досие, издирвани от полицията, хора с присъди за извършени тежки престъпления, носители на слово на омразата. Мисля си, дали пък не е по-ефикасно за демократичното здраве на обществото ни в този списък да са Боян Расате заедно с всички явни и потенциални „чистачи“ на нацията?