Ек вакъти сине бут барвало мануш. Ек гес во чандлас пи ени бари амалес те хан, те пиен екхисти. Адава амал лескоро сине лес роконо. Адава роконо чандлас авери роконес те авел леса. А кува роконо гирдас ленса анду кхер и барвали гаджеску. Бут севенди, кана дикхлас собор иси хаимнаски. Дишинди пески – кидял ка ха, та явне на ка букхава. Пхенла пески и болдела пи пори.
У барвало гаджо, кана дикхлас и роконес, пучела пи амалес:
– Кава роконо торо си?
Во да пхендас лески:
– Кава нанай моро.
У барвало гаджо астарла и пори роконески, ти чшела лес кхатар у джамес.
Роконо перла и ушкиндила. Ек писига пучела лес:
– Акана ту халан кай барвалескоро кхер?
О роконо пхендас лаке:
– Кадики бут халом, кадики бут пилом, та на жанава кхатар уклилом!
И писига асала и пхенла и роконески:
– Ашун, пхрала, ти пхена туки дуй пхеряса ! Касту чшена кхатар у джами, на чандли лис у дар! Авер дром амалеса ма чикил те хас аверинго маро.
НЕПОКАНЕН – НА ГОСТИ
Имало едно време много богат човек . Един ден той поканил най-големите си приятел да ядат и да пият. Приятелят му дошъл и довел със себе си своето куче. По пътя към дома на богаташа то пък решило да покани друго куче – ей така, за компания, пък и да похапнат в къщата на стопанина, когото често виждали да мъкне разни вкусотии. Влезли заедно и кучетата радостно заскимтели, като видели отрупаната с деликатеси маса. „Най-после ще се наям – рекло си новопоканеното куче.-толкова ще ям, че два дни да не огладнея.” Гладно било и все поглеждало ту към гостите, ту към стопанина в очакване да го поканят. В един момент то тръкнало весела опашка о домакина и пак го погледнало – белким се сети, че е време да ги нагости. Богаташът се приближил към приятеля си и кимайки към кучетата, попитал:
– Нали само едно куче имаше? Това другото …
– Не, това не е мое – прекъснал го гостът.
За миг богаташът хванал кучето за опашката и го метнал през прозореца. То успяло да падне на краката си и като се претъркулило за здраве, засрамено тръгнало по улицата. Една котка, която дремела наблизо и успяла да види всичко, мръннала в ухото му:
– Е, как е в богаташката къща, сигурно си отяде за една седмица?
– Тъй е, много ядох, много пих, та чак не усетих откъде съм излязъл – бавнало кучето.
Котката не се сдържала и измяукала:
– Слушай, братле, какво ще ти кажа – този, когото изхвърлят през прозореца, не са го поканили през вратата. И друг път, макар и с приятел, не отивай непоканен на гости. Особено при богаташи.
„Романи масаля“, В.Ч.
