Ек роконо пашилолас сне ангал ек кхер. Ек рув авиляс андар у баири, манглас та хал лис. О роконо акардас лиски:
– Акана сом шуко! Ачо хари и жи ка фадън бяв, ме озаман ка ха бут, ка тхула, ала озаман ха ман!
У рув муклас лъс и гелас пески. Накхле собор геса. Ирисайлас у рув и аракадлас и роконес. У роконо оклилас опрал у кхер. У рув ачшилас талал пхуяти и акардас лиски:
– Ала та ха тут, Гуджо!
А у роконо акардас лиски:
– Авър дром, кай дикхлан ман англал у кхер, на ка ачшъс бявъски !
И годявер жъни керна cap кава роконо, кана авъла трашалипе.
НЕДЕЙ ДА ЧАКАШ СВАТБА
Имало едно време едно куче. Лежало то пред къщата на господаря си, когато от гората се появил вълк и поискал да го изяде. Кучето се уплашило, не знаело какво да прави и в страха си решило да опита с приказки:
– Виж ме, Кумчо, колко съм мършаво, едно джезве кокали. Може и да се задавиш с мене. Почакай малко, скоро хората ще вдигнат сватба, а тогава има ядене бол, ще хапна добре, ще напълнея. Ела тогава и ме изяж.
Вълкът го послушал и свърнал към гората. Минали дни, седмица речи и вълкът се върнал при кучето. Но този път то го надушило и сварило да се качи върху къщата. Вълкът останал долу на земята, но нали си имали приказка, току погледнал нагоре и извикал:
– Гуджо, ела сега да те изям, нали така се уговорихме?
Кучето се помаяло важно върху керемидите, повъртяло важно опашка и му отвърнало:
– Друг път, когато ме хванеш пред къщата, недей да чакаш сватба.
Умните хора постъпват като това куче – когато са в опасност, не бързат да се предават.
Из „Романи масаля/Ромски приказки“
Съставител Васил Чапразов
