Кадая масалин анатърдъм екхи ромески тай екхи гаджески. У ром бут пхирлас кай гава, биканлас, лелас, уканлас маро пи хордоренги. Ама ахайлас, та екхи гавести и барвалескири ракли нашти инвленсин. Сар пхирлас авери гавести, екхи барвали даснякоро ракло, во да нашти инвленсин. Жала паш и дасни у ром, тхай пхенла лаки:
– Ме ка ивлетирим те чшавес.
И дасни бут севенди. Жала о ром, конушурла и ракляса, пхенла лаки:
– Ка анта туке екхе барвале раклес, ако бенирсин лес, ка лен тумен.
Иризила у ром паш у ракло, те ингарел лес паш и ракли, со ти дикхел – у ракло пхаглас пи чанг! У ракло пхенла:
– Со ти кера, сар ти жа, нашти пхира. Пелом анду ив, пхаглом ми чанг.
У ром пхенла лески:
– Ми думесте, те ла тут, ти ингара тут. Ама и ракли, ка дикхел ти чанг пхагли,
на ка бенсин тут.
Жала у ром паш пу пхрал, леску пхрал керлас и грастингере чанга, лела у ром пи пхралес, ингарла лес паш у гаджо ти керел лески чанг. Болделас и чанг е ромеско пхрал, болделас, каринга – куринга, саде дукха тходас лески, саде дукха муклас лески – и чанг лескери на састилас. У ром пхенла и гаджеске:
– Ее, со ти кера туке, ти бахт уклилас, ти ивлетирим тут, мангав ти кера туке
лачшипе, ама ту ти чанг пхаглан! Кана састоса, ако авела и бути, ка авел.
Састо евент у ром халас, пилас паш у гадже, гадже да ачшона боряки. Сасцилас у ракло, лела у ром, те ингарел лес паш и ракли, ама и ракли вечи на сине удоли гавести, гелас аферте ти яшарсън.
И кидал о гаджо дава, дава, нанъй ивленмиш.
Пали и ромеске ачшилас, та халас, пилас, у евент укандас.
НЕ ВЯРВАЛ, ЧЕ МОЖЕ ДА СЕ ЖИВЕЕ БЕЗ ЖЕНА
Имало нямало един ром и един българин. Ромът много ходел по селата, по градовете, купувал, продавал, носел хляб на децата си и им се радвал. Като скитал насам-натам, той разбрал, че в близкото село живее богато момиче, което не може да се омъжи. После пък научил, че в друго село имало момче, пак българче, което не може да се ожени. Отишъл при бащата на момчето и му казал:
– Аз ще оженя момчето ви.
Българите много се зарадвали.
Хукнал ромът към другото село, право при богатската щерка:
– Ще ти доведа едно богато момче, ако се харесате, ще се ожените.
Съгласила се червенобузата мома и ромът затърчал към момчето. Бързал, искал добро да стори, че да не стоят млади и хубави, а неженени. Като стигнал къщата на момъка, що да види – женихът си счупил крака! Ха сега де!
– Какво да правя, как да тръгна, като не мога да ходя – заоплаквал се младият мъж. – Паднах в снега, счупих си крака.
Ромът се затюхкал, но бил решен на всичко.
– На гръб ще те взема, ще те занеса.
Тъкмо да го повдигне и се сетил за нещо:
– Добре, ще те отнеса на ръце, но момичето като те види със счупен крак, няма да те хареса.
Сетил се ромът за брат си. Той отглеждал коне, та когато се налагало, лекувал и краката им. Отишъл ромът, придумал брат си и го завел при българина да му оправи крака. Добър бил братът, но за своята работа. Поел крака на жениха, завъртял го на една, на друга страна, поразместил го, но … не успял да го излекува. Брат му като видял, че не може да се справи, се обърнал към момъка:
– Е, момко, направих каквото можах, намерих ти богато и умно момиче, придумах го да се омъжи за теб, исках добро да сторя, да ви задомя, деца да имате, ама … ти крака си счупи! Като се оправиш, ако стане работата, ще стане.
Момъкът се отблагодарил, а ромът не забравил своето обещание. Навестявал момчето, хапвали, пийвали, докато чакали болният крак да заздравее. Тъй се изтърколила зимата и женихът оздравял, дошло време да тръгват за булката. Грабнали се ромът и младоженецът и хоп – право в селото на момичето. Търсили го у дома, питали родителите, съседите, но не го открили. Нямало я богатската щерка, преселила се в друго село да живее.
Тъй момъкът останал неженен, а на рома му останало другаруването, дето яли и пили, та изкарали зимата. И не спрял да търси мома из другите села. Не вярвал, че може и така да се живее, без жена.
Из „Романи масаля/Ромски приказки“
Съставител Васил Чапразов
