Купуването и продаването на гласове е престъпление
Дорде не сте забравили – да ви припомня, и Бареков има своя дял за разкриването на купувачите на гласове. Това иска от нас Европа и ние трябва да бъдем честни, той беше в началото. Още вечерта на двайсет и пети май, новият европейски депутат Николай Бареков започна първото си „европарламентарно” медийно заявление с ”Циганите ме предадоха…”.
Ей тия неблагодарници, рекох си, да ги пуснеш да живеят някъде около тебе, на твоята българска земя, да ги оставиш спокойно да не плащат ни ток, ни вода, ни парно, ни пътища, ни жилища, ни хляб, ни киви, ни авокадо, ни окси-парасъ и да ти скроят такъв номер: да не гласуват за тебе. Че къде го има това, как сме го допуснали?!
Ама и той, да не послуша Джамбаза, човек с толкова дъъълъг опит в борбата с тези готованци циганите. Най-малкото, от джамбазко коляно е човека, това кражба, търгофия, успех, са му в жилите. Как ме учеше той, захласваше се Баречето, колко настойчив и убедителен беше той, роденият от сънищата ми, жертвоготовен мой брат. Аз може и стаж, колкото бат Серго да нямам, викал му в мазохистично откровение Джамбаза, но съм готов да ти служа вярно и безпрекословно, докат избора съдбовен не ни раздели.
Язък, време ли, хъс ли, що ли, не ми стигна – проплакваше г-н Барека. – Да не бутна аз лично поне една циганска колиба с държавния железен булдозер, да не нахокам поне една махала с всичкото право на законите, ами да се навра в туберкулозните гета на пиявиците на българския род, да им разправям как няма да им плащам гласовете…Вярвах им, вервайте ми, вярвах им. Като гледах как ядат маро с филийка, как нямат пари за илачи, за билет „до града”, до съседното село, където трябва да учат децата им, за преглед при доктора, само дето не се разревах. Ей тъй, прав, то и нямаше къде да седна, но самия аз щях да пролея една българска, искрена сълза, пък ако ще тя да се слее с дъжда, който отвън спря, вътре – не. Уважавах ги тия мои мургави братя, как ги жалех аз докато ГЕРБ ги мачкаше, Реформаторския се правеше на СДС и не намери съответния цар Киро, но какво можех да направя – дори мои подчинени не ме разбраха, и те ги емнаха в няколко поредни предавания, дебнеха ги в къщите им, в сметките, за всеки похарчен лев можеха да направят поне три извънредни триади, много повече от мастития Кеворк.
Горд съм, че не наруших моите принципи – тържествено заяви младият лидер в тронното си предевропейско слово. – не дадох нито лев на циганите. Питам се обаче, щом без пари аз получих 7%, откъде другите, включително и ГЕРБ, получиха по 30-40% от циганските, тъй ме научи братчето ми, гласове? И си отговорих – значи с по-голяма любов към циганите, с повече грижи за включването им в Десетилетието на ромското включване, в изпълнението на изпълнителната власт, която от две години нито за ден не забравя, че трябва да започне изпълнението на Националната стратегия за интеграция на ромите. И. Значи, излишно е телевизии, вестници, политици, че и прости хорица, журналя, като папагали да повтарят „Купуването и продаването на гласове е престъпление”. Ако е тъй – 7%! Толкова. А с любов е друго. Значи любов към циганите трябва и всичко си отива на място – 30, 40, че и 60, 80% от гласовете им може да стигнеш. На това трябва да научим и Европа. Няма начин да няма начин!
Васил Чапразов
