000-samolet-katastrofa-ukraСпоред Киев катастрофиралият вчера над Източна Украйна малайзийски пътнически самолет е бил атакуван по грешка от сили на непризнатата „Донецка народна република” (ДНР), обявили по същото време, че са свалили украински Ан-26. Зенитни ракети „Бук”, способни да свалят високо летящи цели, имат обаче и двете страни в украинския въоръжен конфликт – и централната власт, и сепаратистите, пише руският в. „Комерсант”.

Опълчението на самопровъзгласилите се републики в Източна Украйна няма на въоръжение зенитни комплекси „Бук”, заяви вчера за ИТАР-ТАСС пресслужбата на съседната „Луганска народна република”. Според цитирани в изданието киевски представители обаче войските на ДНР разполагат с „Букове”, иззети от местни поделения. Западът е склонен да смята за виновници сепаратистите, заявил дипломатически източник на „Комерсант” от страна членка на НАТО и припомнил изявления на отцепниците от края на юни, че са превзели поделение на украинската ПВО, въоръжено с комплекси „Бук”.

Ако данни от космическото разузнаване потвърдят тази версия, вината за станалото ще бъде хвърлена и върху Русия, обвинявана от САЩ и ЕС, че подпомага бунтовниците, намекнал източникът. Украинският експерт Игор Левченко твърди, че правителствените сили също имат такива ракети в района, но „със сигурност не биха ги използвали срещу пътнически лайнер”. Това е само версия, коментира „Комерсант”, припомняйки за сваления от украинската армия по време на учение през 2001 г. руски Ту-154, когато загинаха 78 души.

„РБК дейли” описва възможните политически последици от инцидента и цитира политолога акад. Алексей Арбатов, настояващ трагедията да бъде обсъдена на спешно заседание от Съвета за сигурност на ООН и да се формира международна комисия за разследването й.

По искане на Лондон тази вечер ще се състои извънредно открито заседание на Съвета за сигурност във връзка с катастрофата, съобщиха вече осведомителните агенции. Ако се докаже, че самолетът е бил свален от сепаратистите с оръжия, доставени от Русия, последиците може да са доста сериозни, но няма да се стигне до военна конфронтация. „Поводът не е такъв, че Западът да нападне една ядрена свръхсила”,
прогнозира Арбатов.

Неизбежно обаче отношенията между Русия и САЩ ще се изострят още повече, предупреждава той. В случай на нова студена война „последиците за Русия ще са много по-тежки, отколкото бяха навремето за Съветския съюз, защото Русия не е глобална свръхдържава”, отбелязва Арбатов. И изразява надежда, че трагедията „ще накара най-сетне всички страни да сключат дългосрочно примирие и да спрат безсмислената конфронтация”.

Остава неясно как така боингът се е озовал над територия, където се водят бойни действия – и защо авиодиспечерите не са предотвратили потенциално опасната ситуация, подчертава „Росийская газета”.

„Вечерняя Москва” нарича случая „страшна мозайка”, зад която „прозира някакъв жесток, досущ йезуитски план. Който може би повтаря полския сценарий от 1939 г.”.

„Преоблечени с полски униформи и цивилно облекло (за да се представят за националисти от Силезия) германски войници сами нападнаха тогава обекти на Германия, създавайки, ако използваме термин от римското право, casus belli. Сиреч повод за война. И щом Русия не реагира на системните вече обстрели срещу нейна територия, на нахлулите украински бойни машини на пехотата и постоянните провокации по КПП-тата, може би нашите „заклети приятели” са решили да опитат нещо друго и да налеят масло в огъня на антируската истерия. Какво са 300 живи души, щом става дума за геополитика. Те са оперирали и с къде по-големи цифри: Ирак, Сирия, Афганистан…”, пише столичният всекидневник.
„В катастрофата с малайзийския Боинг загинаха деца. Много деца. Зная, че не ги е убила моята Родина”, заявява коментаторът на вестника Александър Хохлов. „Този Боинг може да стане „ерцхерцог Фердинанд“ на 21 в.”, напомня той убийството на австрийския аристократ през 1914 г., послужило като претекст за Първата световна война. Днес „въвличат Русия във война. С всичките сили на мощна Америка и с блеенето на физически и интелектуални дегенерати от трибуните на ЕС, със санкции и провокации”, заключава наблюдателят на „Вечерняя Москва”. (БТА)18 юли 2014