Ек баро евент пелас баро ив. И мануша бут нашти уклона аври. Ек сикори ракори диклас ачи и дай лакере пашулола, нашлас аври андо бари ив ти кхелел. Ек бари писига донду. Дикхлас ла и сикори чшайори, кидилас ла анду кхер. Татардас ла, учардас ла, парвардас ла, муклас ла ти пашол.
Пашал линги джамести ек чирикли дикхелас пери сикори чириклорен. И писига фадилас пи кана, ашундас и чирикля, а аваш – аваши пхирла пхуятар, ти на шунен ла и мануша и чирикли. Чшелапес опрал у джами, чалла пу шору као джами, перла пхуяти!
И чирикли асала латар!
И сабален, и чшайрекери дай, кана ущела, со ти дикхел – андо кхер совила писига. Лела, чшела ла аври.
И писига шилайли, гирдас анду яхъри. Co ти дикхел и писига – и чирикли, вой да гирдас андре. Фаздилас пи кана и писига, дела пиренса папале, и кана дела англе – чшела пес, астарла и чириклин. Путрела пу муй и писига те хал и чирикли.
Озаман и чирикли пхенна лаки:
– Ту кай яшарсън и манушенса, соски на керса cap ленди? И ма¬нуша еня англе халарна пес, соовра хана!
Дишинди и писига, муклас и чирикли, гелас ти родел пани ти халарел пес. Кана иризила анду яхъри, со ти дикхел – и чирикли фуралола.
И писига пхенна лаке:
– Ме халадом ман, акана манга те ха тут!
И чирикли пхеннла лаке:
– Адя дром хасардан, ту пирнипе на накхлас!
Бут холясайли и писига, чикилди пески као пу дром и пхенна пески:
– Ме, авер дром, астардом ли чирикля, ка хала ени англе, озаман ка хала ман!
Озаманда бери и савре писигес хана, озаман халарна пес.
КОТКИТЕ ЯДАТ И СЛЕД ТОВА СЕ МИЯТ
През една зима паднал голям сняг. Хората не можели да изли¬зат навън. Едно малко момиче като разбрало, че майка му си е легнала, излязло на големия сняг да си играе. Насред двора момичето видяло голямя котка, която била замръзнала и я прибрало вкъщи. Стоплило я, завило я, нахранило я, и котката се съвзела. На прозореца на къщата една птичка гледала малките си. Като ги видяла, котката наострила ушите си, и се запромъквала тихо, за да не я чуят птичките. Хвърлила се върху прозореца, удари¬ла си главата о него и паднала на земята. Птичката й се присмяла.
На сутринта, когато майката на момичето се събудила, какво да види – в къщата спи котка. Взела я и я хвърлила навън.
На котката й станало студено, но този път влязла в обора. А там що да види – птичката си хвърка спокойно и сякаш не я забелязва. Вдигнала си ушите котката, опнала крака и се хвърлила върху птичката, готова да я изяде.
Тогава птичката й казала:
– Ти като живееш с хората, защо не правиш като тях? Хората по-напред се мият и чак след това ядат!
Размислила котката и пуснала птичката, отишла да намери во¬да да се измие. Върнала се скоро в обора, но … птичката не я чакала.
Котката забелязала, че кръжи наоколо и й казала:
– Аз се измих и съм готова да те изям!
А птичката й се присмяла:
– Този път не позна, хитрината ти няма да мине!
Много се ядосала котката, тръгнала си по пътя и си мърморела:
– Друг път хвана ли птичка, първо ще я изям, после ще се мия!
Оттогава всички котки първо ядат и тогава се мият.
Из „Романи масаля/Ромски приказки“
Съставител Васил Чапразов
