Смятате ли, че българската държава изпълнява своите задължения по Рамковата конвенция за защита на националните малцинства за подкрепа на културата на вашето етническо малцинство?
Не, ни най-малко. През последните години може да се отбележи и отстъпление от завоюваното: липсват ромски издания – вестници, списания, книги. Ромският език не се изучава в българските училища, закрита бе специалността начална педагогика и ромски език в университета. Липсват центрове, които да съхраняват и развиват ромската култура. Унищожен бе конкурсът за ромска поезия, посветен на поета Усин Керим. И това се случва с целенасочена политика, не без помощта на роми, които се поставят в услуга на асимилаторските намерения на полуграмотните си началници.
Каква е преценката ви – доколко работещ е чл. 15 от този документ на Съвета на Европа относно вашето представителство в икономическия и политически живот?
Това изискване на конвенцията не съществува за българската действителност. Нещо повече – ромски представители няма дори в НССЕИВ, създаден по инициатива на Обединения ромски съюз. От 28 експерти по етническите въпроси в областните управи само трима са роми. В парламента години наред има по един-единствен ром. Малцина са ромите в местното управление.
Въпросите зададе Димитрина Чернева
