Pages Menu
Циганският мит

Циганският мит

Една от главните причини за това, според нас, е вродената способност на циганите за музикално творчество, ярко характерна за този народ като цяло. След като са били първоначално кастата на професионалните танцьори, певци и музиканти, циганите са съхранили тази своя нагласа, пренесли са я през вековете и самобитно са я въплътили на руска почва. Циганското национално изкуство, съчетавайки се с изкуството на другите народи, всеки път е раждало уникална сплав. Достатъчно е да припомним изкуството на фламенко в Испания. На руска почва такова сливане се осъществява в циганския хор. Ние подробно разказахме за това уникално явление в световната култура в работата си „Циганските хорове на Русия“ (сп. „Дружба народов“, NS 10, 1986). И все пак у нас остана усещане за недоизказаност. Представяйки малко известни страници от живота на циганските хорове, ние не успяхме в предишната публикация внимателно да проанализираме и да покажем с конкретни примери органичната връзка на руската култура от 19. век не само с циганското изкуство, но и даже непосредствено с циганския живот. А тези връзки са [още]

Read More
Циганският мит

Циганският мит

Какъв е бил образът на циганина в съзнанието на „нормалния“ жител? Езикът на този народ практически никой не е знаел, като в същото време самите цигани, което е напълно обяснимо, са знаели превъзходно езиците на заобикалящите ги народи. Това е съществен фактор за отчуждение. По-голямата част от циганите са водили чуждия на европейците катунарски начин на живот. Но даже и да са живеели уседнало, циганите не правили живота си достояние на всеки. В продължение на много години основна професия на циганките била гадаенето, предсказването на съдбата. Тази професия предполага умение да се отличиш сред околните. Оттук и яркото, предизвикателно облекло на циганките гадателки, демонстративното в тяхното поведение. Циганите, където и да са живели, са приемали религията на народа, с който са били в контакт. Но как се съчетава религията с този постоянен намек за връзка с магьоснически сили, срещу които църквата толкова войнствено е заставала? И накрая, нарочно и повсеместно проявяващата се склонност на циганите към незаконни занимания… Каквото и да говорим, образът на циганина се получил не съвсем [още]

Read More
Циганският мит

Циганският мит

Циганският мит включва и легендата за това, че циганите са потомци на фараоните и са дошли от Египет; както и опитите да намерят в християнството своите светии, както и опасното им самоутвърждаване в ролята на магьосници, чудотворци, ясновидци, предсказатели на съдбата. Нашата задача е да разкажем за онези аспекти на мита, които са се формирали на руска почва в продължение на последните два века и които са оставили незаличими следи в руската култура. Тъй наречените руски цигани се появяват в Русия след достатъчно дълго пребиваване в Европа. Първото официално свидетелство за тях е открито в Указа и Резолюцията (от 7 и от 5 юни 1733 година) на руската императрица Анна Йоановна. Трябва да се каже, че първите (пък и следващите) руски правителствени укази във връзка с циганите поразително се отличават от подобни актове на управниците на Западна Европа преди всичко със своята мекост. Да не бъдем голословни. Епохата на Мария Терезия е прието да се смята за достатъчно светло петно в европейската история поне в сравнение с мрачното средновековие. [още]

Read More
Циганският мит

Циганският мит

Защо Земфира, дъщерята на циганския булибаш, е избягала от А. С. Пушкин? Какво знаем за брака на граф Фьодор Николаевич Толстой и Пашенка от  знаменития цигански хор на Иля Соколов? А за дванайсетте им деца? Истината и лъжата в циганската култура? Руски ли са руските цигани? Защо Мария Тереза забранява браковете между цигани? Това са само малка част от въпросите, на които отговарят едни от най-вещите изследователи на ромите Ефим Друц и Алексей Геслер във февруарския брой на сп. „Дружба народов“ от първата година на демократичните промени в Източна Европа. Според енциклопедическия речник мит значи разказ, повествование за богове, герои, демони, духове и други, отразяващо във фантастическа форма представите на хората за света, природата и човешкото съществуване. През дългите години работа над циганската тема, преглеждайки многочислени литературни източници, разказващи за цигани, и в същото време, познавайки отвътре живота на този народ, ние постоянно стигахме до извода, че голяма част от тази литература е един разцъфтяващ мит за циганите. Защо е станало така? Защото за раждането му са способствали самите [още]

Read More
габриел гарсия МАРКЕС

габриел гарсия МАРКЕС

Роден на 6 март 1928г. в Колумбия. Баща му е телеграфист, но за формирането на писателя, по собствените му думи, основна заслуга имат баба му Транкилина, която въртяла цялата къща и дядо му-полковник, участник в  Гражданската война 1899-1903 г. Третият фактор, определил творческата съдба на Маркес е атмосферата в дома му и малкото провинциално градче на детството му, където тясно се преплитали фантастика и реалност.  СТО ГОДИНИ САМОТА Светът беше толкова скорошен, че много неща нямаха име, и за да ги споменат, трябваше да ги посочват с пръст. Всяка година около месец март дрипаво циганско семейство опъваше палатката си близо до селото и с голяма дандания от пищялки и барабани представяше новите изобретения, Най-напред донесоха магнита. Снажен циганин с планинска брада и врабешки ръце, който се представи под името Мелкиадес, свирепо разкри пред всички онова, което той самият наричаше осмото чудо на мъдрите алхимици от Македония. Тръшна от къща на къща, повлякъл две метални слитки, и всичко живо се изплаши, като видя, че каза­ните, котлите, клещите и мангалите изпопадваха [още]

Read More
Картини на велики художници съхраняват ромския женски костюм от XV и XVI век

Картини на велики художници съхраняват ромския женски костюм от XV и XVI век

Лингвистични изследвания доказаха, че е имало няколко големи миграции на роми от Индия, като първата вероятно е била около 390 година преди новата ера. Налице са например документални свидетелства за присъствието им в Константинопол ком 1068 година. По Всичко изглежда, че това е времето, когато европейските роми (за разлика от испанските) започват да навлизат в Европа. Някои от различните ромски племена остават като катунари на Балканския полуостров и в Източна Европа, а други се насочват към центъра на континента. В патриархална Европа мъжете изглежда по- бързо са се нагаждали към тамошното население, за разлика от жените, които са пребивавали само в катуните. Така те съхраняват традиционния си костюм чак дo XII век, поне ако съдим по изкуството на класическите художници от онова време. При запознаването с творчеството им, всеки по- наблюдателен човек може да открие в колко много платна от края на XV и от XVI век са нарисувани циганки. И то не само в тези, в чиито заглавия фигурира думата циганка. Такава е например картината „Haywain“ на Йероним [още]

Read More
Ромският стил в модата-истинската женственост

Ромският стил в модата-истинската женственост

Ромите oт Векове очароват другите народи с номадския си начин на живот, с безграничната си артистичност и вярност на себе си. А буйните им коси, женствените им блузи, дългите им широки поли и рокли и шокиращо ярките им аксесоари се превръщат едва ли не в самата същност на модата. Именно от тази ромска ултра женственост, съчетана с дух на свободолюбие, се вдъхновява прочутият в цял свят френ­ски моделиер Сен Лоран, който през седемдесетте години на миналия век създава незабравимата си колекция с ромски мотиви. А не по-малко прочутата френска актриса Катрин Деньов пък се доверява единствено на него изцяло за облеклото си. Каквито и тенденции да се наблюдават в световната мода, ромският стил никога не изчезва от нея. Списанията по целия свят се надпреварват да пишат за вечното му завръщане на мод­ните подиуми, включително и за особената му привлекателност през новия 21. век. Най-пресен пример за това е организираното от ромската фон­дация C.R.I.S.S. модно ревю на сце­ната на театър в Букурещ на 30 януари 2003г, на което 10 манекенки [още]

Read More
Облеклото на ромите в България

Облеклото на ромите в България

Над ризата бурауджийки, копанарки, урсарки, тракийски калайджийки и др. обличат горна дреха от вида на сукмана, саята или фустата. Единственото познато свидетелство за използването на двупрестилчено облекло е фо­тография от началото на XX в., съхранявана в Архива на ЕИМ. Тя е отправна точка за хипотезата, че този вид облекло е използвано и от ромите. От снимката ни гледат майка с двете си деца – кошничари. Жената е облечена в дълга до петите бяла туникообразна риза, над която е препасала две прес­тилки – задната е права, тъмна на цвят, а предната раирана престилка е дълга почти до края на ризата. фотографията няма анотация и не иденти­фицира района, където семейството се е снимало. Това едва ли има решава­що значение, като вземем предвид, че семейството е чергарствало, търсей­ки пазар за стоката си. Видът на облеклото обаче може да ни ориентира за земите, в които семейството е зимувало, а именно Североизточна Бълга­рия, където женското работно облекло е съставено от две дълги и плътно обгръщащи тялото престилки, а туникообразната риза локализира района на Провадийско, [още]

Read More
В края на зимата, в Деня на железарите

В края на зимата, в Деня на железарите

Сливенският пазар, един от най-хубавите в страната, е невероятно място. Какво ли няма тук! Освен обичайните за сезона плодове и зеленчуци, пазарът е изпълнен с аромати и звуци, хора, които са и толкова познати, и всякога различни. Отсреща е Радко Цигана, той може да ти даде билка за всяка болежка. На една от сергиите, откъм реката, седнал, примижава срещу слънцето стар побелял симпатичен старец. Скулест, с пъстри, весели очи, той се усмихва като дете. Пред него има наредени малки брадвички, мотички, юлари, украсени с мъниста и камбанки. Синеят се „против уроки“, както самият той казва. Точно този човек ми трябва – дядо Митко Джигрито. Той е син на Петър Митев – един от първите клуцохорски железари. И един от последните останали верни на професията. Той и до ден днешен продължава да „върти занаята“. Дядо Митко започва своя разказ с далечната 1949 г., когато е бил едва двайсетгодишен. Очите му се просълзяват. Може да е и от студа, но едва ли… –  Беше много трудно – разказва той. – Много [още]

Read More
РОМИТЕ И ЕВРОПА

РОМИТЕ И ЕВРОПА

Европа не разбира ромите – своите заселници от много векове. През всичките години, докато смуглите чеда на Индия живеят на територията между Азия, Африка, Атлантика и Баренцево море, все някой многоучен историк, генетик, социолог, етнолог, теософ или политик ще се опитва да обяснява с постулатите от наученото и репортерското преспиване в катуна или вглеждането в прозорците на крайните махали корените, същносттта на един народ. Колко са неговите опорни точки – религия, икономика, история, език, култура … Дотук – предизвестен край. Каква религия – ромите изповядват и християнство, и ислям, и юдаизъм, и будизъм, голяма част са евангелисти … А никой не говори за хиндуизма – изконната индийска религия, която учи да се живее в равновесие, да се търсят хармонията, естественият ред на нещата, да не се алчнее, и за основно зло в човешкия живот е приела незнанието. Боговете в хиндуизма са 33 крора. А един крор е равен на 10 милиона. Икономика, стопанско развитие – идват на Балканите със занаяти, които мнозина не познават – ковачество, текстил, ювелирство, гребенарство, [още]

Read More