Pages Menu

Дни на ромската култура Сливен 2017

За трети път, Сливен посреща творци, учени от цялата страна, за да ги сроди с Дните на ромската култура. Първият ден от Светлиците на ранната есен на тази година, е посветен на творчеството на гениалния ромски композитор, диригент, музикант и педагог Йордан Русчев (ДАНКО). Празникът ще  бъде открит с концерт, в който ще вземат участие хор „Романи чълхъя”(„Ромски звезди”), Теодосий Спасов, популярните ромски попфолк-звезди Бони и Щилиян, орк. „Карандила”, танцьорите на хореографа Ат. Атанасов. В столицата на ромите – Сливен, където е дошъл на бял свят, го знаят  като Диригента, а близките и приятелите му викат Данко. Йордан Куртев  Русчев /Данко/ е роден на 5 април 1921 година. Започва да свири на тринайсет, когато„най –после„родителите му и по-големият  му  брат  Русчо /Рунко/, успяват  да  заделят  пари  за  китара, а  той  е  ученик  и  чирак  ту  в  обущарница, ту в  леярна, ту в железарска  работилница. На 15 опознава и мандолината, и акордеона, настройва китарата си с Големите:бай Дечо, бай Игнат, Черно /Пунито/ и свири в най-реномирания сливенски ресторант „Зора“. През1945г. [още]

Read More
НИКОЛА КАЛАЙДЖИЕВ

НИКОЛА КАЛАЙДЖИЕВ

Сладките, бродни тайнства на табора В центъра, в пресечката до кино Българка, ресторант „Гера” беше най-важното място. По-различен, с открити сепарета, между които растяха цветя; с малко строг, аристократичен уют, дискретно дирижиран от домакините, добре познати на сливенци, грижливи стопани. Тук свиреше цигуларят Никола Калайджиев, той налагаше класическия стил в музиката за заведението. Още от отварянето му през 1960. С целия си състав, музиканти от сой, познати не само в Сливен, а и в Бургас, София, Белград, Милано, Косово, Гюмюрджина, Дрезден, Гера, Будапеща…С него свиреха Методи Шекерданков, най-известния сливенски акордионист, без който „Цигански табор”, едно от първите по-атрактивни заведения на южното ни Черноморие, щеше да мъжди като огън от сурови дърва; Голумчо(Димитър), той бе известен като цигулар, а тук по-често го аплодираха на барабаните, поредния му любим инструмент; Кирил, обикновено на пианото, но майстор и на акордиона; Иван Шекерданков, кларинетист; Асен Булгариев, цигулар, Ружо Бояджиев, кларинетист, Миралда – рускинята, дълги години преподавала пиано в Бургас, Татако…Безспорно даровити музиканти, все асове, изявили се в един или друг оркестър, и решили, [още]

Read More

ПЕЙО БУДАКОВ

И като засвири чардаш – целият ресторант настръхва Пейо е най-големият от шестте сина на Коланко (Никола) и Чина (Стояна) Будакови. Роден е на 20 март 1920 г. в Сливен. В началото на 30-те години от миналия век, семейството се премества да живее в столицата. До тогава са родени и са поотрасли трима от синовете им и махалата знае, че амбициозният им баща е решил да ги изучи, да станат виртуозни музиканти, „с музиката си да владеят света.“ Срещам се с най-малкия брат от Будаците – Борис, в неговото жилище в София. Не се налагаше да обяснявам защо го търся. „За батко Пейо ще си говорим, нали“? Убеден е, че историите на семейството, на фамилията, се свързват все с името на най-големия му брат. После разбрах, че когато говори за Пейо, винаги го нарича „Батко“. Пейо Будаков пристига с майка си, баща си и двамата си братя Киро и Крум в София около 1932 година. По-късно се раждат Любо, Георги и Борис. По това време Сливен е малък за [още]

Read More
Александър Касиянов

Александър Касиянов

Роден на 21 януари 1951 година във Велинград, в семейството на известния в този край тамбурист Никола Касиянов. Дядото на Александър Касиянов е известен гайдар във Велинградския край. Майка му е била една от най-добрите народни певици в града и околностите. В семейство­то си има три деца – две дъщери, Александър е най-малкият. Сестри­те му също са изпълнявали народни песни. Израствайки в такова музи­кално семейство, съвсем естес­твено и той тръгва по пътя на музикалното изкуство. След като навършва една го­дина, семейството му се премес­тва да живее в София. Причината е, че баща му е поканен лично от Филип Кутев да работи в новоос­нования ансамбъл за народни песни и танци като тамбурист. Бащата, Никола Касиянов, по това време е свирел с групата си във формация­та „Театър за селото“ и вече е нап­равил първите си записи с тамбура в радиото. В София семейството му раз­вива интензивна музикална дейност. Най-голямата сестра Мария пее в ради­ото, по-малката, Стефка пее в различни формации. На седем години Александър започва да учи акордеон. Само след поло­вин [още]

Read More
Аугуст Крог (15.XI.1874 – 13.IX.1949)

Аугуст Крог (15.XI.1874 – 13.IX.1949)

На 13 септември се навършват 65 години от смъртта на датския нобелист  Шак Аугуст Щеенберг Крог, който по произход е ром Шак Аугуст Щеенберг Крог, член на Британското кралско научно дружество[1] (15 ноември 1874 – 13 септември 1949) е датски учен от ромски произход към катедрата по физиология на животните в Университета в Копенхаген от 1916 до 1945 г.[2][3][4] Той участва с редица фундаментални открития в различни области на физиологията и е известен с кръстения на него принцип на Крог.[5][6][7] През 1920 Аугуст Крог е награден с Нобелова награда за физиология или медицина за разкриването на механизма на регулация на капилярите в скелетната мускулатура.[8][9] Крог пръв описва начина на адаптация на кръвната перфузия при мускулите и други органи чрез отваряне и затваряне на артериоли и капиляри. Източници: 1.  August Krogh. // Obituary Notices of Fellows of the Royal Society 7 (19). 1950. DOI:10.1098/rsbm.1950.0014. с. 220. edit 2. August Krogh: 1874-1949. // Science 112 (2900). 1950. DOI:10.1126/science.112.2900.105. с. 105–107. edit 3. August Krogh. // Acta Physiologica Scandinavica 20 (2–3). 1950. [още]

Read More
Тони ГАТЛИФ – режисьор, сценарист, актьор, композитор, продуцент

Тони ГАТЛИФ – режисьор, сценарист, актьор, композитор, продуцент

И така кой е Тони Гатлиф? Френски кинорежисьор, роден на 10 септември 1948 година в Алжир, със смесен произход – ромски и алжирски, и с рождено име Мишел Дахмани. Именно в този свой двоен произход известният в света с името Тони Гатлиф открива вдъхновение за повечето от творбите си. Неговият втори игрален филм „Земята в сърцето“ (1979) например е за войната в Алжир. Създаденият пък през 1982 „Принцовете“ е безкомпромисно изобразяване на живота на ромите в едно бездушно предградие. Критикът Ч. Босено го определя като „акт на любов, страстен филм, в който режисьорът се е захванал да защитава и да обрисува ромския народ с впечатляваща яркост“. С особено развита чувствителност за маргинализираните хора, през 1985 Гатлиф снима филма „Отправна точка: улицата“, а след него – „Не плачи, моя любов“ (1988), с Фани Ардан в главната роля, в който разказва историята на една драматична страст между тийнейджър, израснал с магията на киното, и филмова звезда. През 1990 режисира „Гаспар и Робизон“, след което посвещава няколко години на първия прочул го [още]

Read More
Кева с дайрето

Кева с дайрето

Чували ли сте за нощите на Яр! За вълшебното място край Москва, в ко­ето циганите пеят страстните си и тъжни песни? За него се пее в много романси, записани на първите грамофонни плочи, пети и до днес. „Хей, файтонджия, ка­рай Към Яр!“ И тройката литва… От заведенията на това място в пок­райнините на Москва поемат пътя си към големите сцени, гра­мофонните компании и световна извес­тност много певици. Не всички техни песни са тъжни, но всички те са циганки. Варя Панина, Анастасия Вялцева, Надежда Плевицкая, Ната­лия Тамара, Мария Комарова, Елена Хорват, Пола Негри – това са първите звезди на руската естра­да. От 1905 до 30-те го­дини на XX век те създа­ват руската популярна песен. Част от тях ста­ват звезди на младото кино не само в Русия. Всички те са в основата на руското вклкючване в световната музикална индустрия, защото са първите в Русия, запис­вали песните си на гра­мофонни плочи за фир­мите Колумбия, Хис Мастърс Войс, Грамофон, Зонофон. И  ние, българите, имаме своите първи цигански звезди на песента, но не ги [още]

Read More
народният певец ИВАН КРЕМОВ

народният певец ИВАН КРЕМОВ

Роден е в Жеравна на 2 март 1931 г. В рода си е имал много певци както от бащина, така и от майчина страна. Баща му е горски работник. Били са четири деца, братя. Пръв открива таланта на Иван Кремов един от неговите учители, Данаил Константинов. Първата публична изява на народния певец Иван Кремов е на едно училищно празненство по случай 24 май, празника на славянската писменост. Той е едва на 14 години. Неговото изпълнение предизвиква бурни овации и неколкократни бисове. Става солист в гимназиалния хор в град Котел. По-късно в армията е солист на Ансамбъла на трудовите войски. Талантът му го отвежда и на Концертните подиуми. От 1954 година е на сцената, а с изявите си по радиото, телевизията, с грамофонните си плочи и Концерти из цялата страна той става един от най-популярните и обичани от народа певци. В песните си Иван Кремов възпява хайдутите от Сливен и Котел. Той е представител на котленската фолклорна школа и най-добър неин интерпретатор. След основаването на Средното музикално училище в Котел [още]

Read More
ВИРТУОЗИТЕ НА ТРАКИЯ

ВИРТУОЗИТЕ НА ТРАКИЯ

Една музикална формация, създадена от ярки индивидуалности, ко­ято е плод на „видението“ на режисьорката Златина Русева и на музикал­ния експерт Тери Ван Рой от Международната фондацията „Йехуди Менухин“. Когато през 2002 г. двамата за първи път чуват тези изпълнители, те са толкова впечатлени, че решават да ги включат в Галаконцерта, пос­ветен на 10-годишнината на фон­дацията. Русева и Ван Рой правят снимки и записи, за да ги предста­вят на Управителния й съвет. На­шият импровизиран оркестър та­ка впечатлява журито, че измест­ва от програмата известния унга­рски цигулар Лакатош и неговия оркестър. Виртуозите на Тракия са сред най-изявените солови изпъл­нители на българска народна музи­ка. Модерна и едновременно черпе­ща от народната традиция, отво­рена към разнообразни влияния, музиката на тези изпълнители зву­чи познато и едновременно с това екзотично. Те съчетават разнооб­разието на родния фолклор от различните региони на страната. Творчеството им е своеобразен мост между Изтока и Запада. Все­ки от солистите има собствен уникален принос в развитието на българската музика като цяло. Композициите им носят отпе­чатъка на собствен стил и ярка индивидуалност. Младен Малаков (кларинет) [още]

Read More
гъдуларят Минчо Недялков

гъдуларят Минчо Недялков

Първото музикално учили­ще в Европа, второ в света, се създава у нас през 1967 г. в Котел по инициатива на Георги Йорданов (Магучия), известен партиен лидер, по-късно Министър на културата. Негови отци са асове на българския фолк­лор Филип Кутев и Г еорги Бояджиев, а между първите пре­подаватели са и Кръстьо Великов, Минчо Недялков, 17-годишният Сашо Касиянов, Иван Кремов, Христо Генов. Скоро музикалното училище е прославе­но от знаменитите си възпита­ници Теодоси Спасов, Димитър Лавчев, Мария Стоянова, Иван Варимезов , и др. Минчо Недялков е роден през 1922 година в с. Любенова махала, новозагорско. Баща му Недялко Илиев е родом от Нова Загора. По профе­сия железар, изра­ботвал е старинни оръжия. Занаятът му го принуждава да се мести от селище в селище. А с него и се­мейството му. Минчо се ражда, докато живеели в се­ло Гюлмен (Любенова махала). След това семейството се премества в с. Еленово, пак новозагорско, където преминават детските му години. По-късно се прибират в Нова Загора. Тук Минчо вече е ученик и получава началното си образование. В семейството има [още]

Read More