Pages Menu

апр. 30, 2014

Катъра данакус бензяли

romani-masalia22

Исяли насяли ек вакъци ек тхагар. Ода вакеряли та мъ дел пхув пъ совръ манушън ти керяли лис. Ек зес паш листи алули бут човру ром, живинзилали пъ чшаса. Дяли лис у тхагар пхув ти у човру сар и соврънди ляли ти керъл ла буци. Киде ама сар орейзилали пу енч екхи харети алакхяли сомнакуну бакъри. Лошасейлули у ром тут ти вакеряли пъ чшаки та мъ лигъйл у бакъри и тхагаръски.
– Ма, даде, – дяли лис гози лиски чшъй. – у тхагар мъ мангил у клупи да.
У ром на дяли кан лакъ пхерясънги, ляли у бакъри ти – паш у тхагар. Панда кана дикхяли лис, у тхагар пучяли и клуписки. Мъ халали пъ мас у пурану, со ти керъл – ляли ти ровил. Соски на шунзим мъ чша, соски – астаряли пъ бала ти ровилали.
Шунзяли лис у тхагар ти тразяли лис сигу ти антъйл пъ чша. Пали лиски чшъй сяли шукар, сар кхам. Кана дикхялила кидибор лачши у тхагар вакеряли та мангила ти овил лиски руми. И човри чшъй на пацялали та у тхагар мангила ла, на пацялали лаку дат да. Пилцеили одия и тхагаръски, вазинили бару бяв.
Ек зес у тхагар ляли пис ти жал те пазари. Отка ляли мамуй до ромин конту денали пис. Одъна вакердили лиски та и екхис иси лис катъра ти талига, пали и авръс – гурий. Мангинали ти пхиръйнпис анду пазари ти у ек пханзяли и гурия те катъра. Кана ирисейлили, со ти дикхин: жи талига данакус. У ек вакерлали та у данакус си лиску, бензяли лис и катъра, у авер ривизилали та си лиску-кхатар накарига катъра мъ бенил данакус. Терилули, терилули у тхагар, шунзяли и екхис, шунзяли и авръс, ти вакеряли:
– Саде и катъра керяс къя буци, у данакус си лаку.
Ляли у ром и катъраса и данакус да ти цизяли ти жал писки. У авер ром на жанлали со ти керъл, инкилали лиски хой, хойсейлули пъ амалиски, чшелали соту дикхилали. Озаман паш листи ъили ек жувел.
– Ма ров – вакеряли лиски. – уши жа паш и тхагари, вакер лаки со олу кътка, одия мъ дел тут гози со ти керъс.
Ляли пис у ром, гелули паш и тхагари, мотхъяли лаки совру. И тхагари дяли лис гози ти лел ек руй ти ти бешъл те дром.
– Кана дикхиса та у тхагар авила, чши и руй сарту астарса мачшу те деряв – вакеряли лиски.
Бещу ли у ром те дром ти ужарлали и тхагаръс. Ода пали санцан пъ нъинди дикхяли – авилали телал. Кана дикхяли и ромис сар чшела и руй мачшъски у тхагар ривисейлули:
–  Хей рома, ту тъ гозяса сян – кати дикхян шуци пхув мачшу ти дел?
–  Можи, можи – ляли пи траш у ром. – Щом катъра бенла данакус, соски и пхув ти на дел мачшу?
Ахъйлули у тхагар съйси и буци, хойсейлули бут ти пучяли и ро­мис кон дяс лис гози ти керъл киде.
– Ами ти руми. – вакеряли у ром.
Кана шунзяли къна пхеряса у тхагар бердем цизяли ти жал пис­ки. Лискъ мануша пала листи прастанали. Панда на пхиръяли у дар ти ривисейлули пъ румеки:
–  Ли соту мангиса, соту си туки най бахталу ти аври! Жа туки те ту дад!
–  Сарту вакерса, тхагара. Ту пхеряс донди на овила. – вакеряли и
тхагари. – Киде да киде жава манги, маигава къя рат ти бешас аминги сар ром ти руми, ти керас аминиги ек лошарипи.
Ханили, пинили и рат у тхагар ти и тхагари, лошъйкердили пис. Ушила и явин у тхагар – со ти дикхил: турял листи нанъй слугис, нанъй лис у барвалу палатус.
–  Кати алапцява? – пучяли пъ румя.
–  Мъ дъискъ кхеръсти сямъс. Ижъ ту вакерян манги ти ля соту
мангава, соту си манги бахталу. Мъри бахт сян ту, ти ме лим тут кхатар у тхагарипи.
Лошасейлули у тхагар, та иси лис гозевер руми. Дяли ла ангъй, вакеряли лаки ти лел пъ дъис ти екхисти ти жан писки анду тхага­рипи.
Киде да кердили. Живипсейлили бут бреша, исяли лин бут къзъя.

КАТЪР ТЕЛЕ ДА РОДИ

Имало, нямало едно време един цар. Той решил да раздаде земя на всички хора от царството. При него дошъл и беден ром, който живеел с дъщеря си. Получил земя старецът и като всички започнал да я оре. Докато орял, насред нивата намерил златен котел. Зарадвал се той и решил да отнесе бакъра на царя.
– Тате, недей да носиш котела на царя, защото той ще поиска и клупа – разсърдила се дъщерята.
Ромът не послушал щерка си, занесъл златния котел при царя. Още щом го видял, царят попитал и за клупа. Старецът се разтреперил и заплакал. Защо не послушах дъщеря си? – ридаел той.
Чул го царят и му заповядал да доведе дъщеря си. А тя била хубавица. Като я видял, царят се удивил на красотата и и поискал да му стане жена. Съгласила се бедната девойка, съгласил се и баща и и вдигнали голяма сватба.
Един ден царят решил да отиде на пазар. Още щом наближил, видял двама роми да се карат и се отбил при тях. Те му обяснили, че единият имал катър и каруца, а другият – крава. Този с кравата нямало къде да я остави, за да се разходи, и взел, че я вързал с катъра. Ходили двамата роми из пазара, а като се върнали, що да видят: до каруцата има и теле. Единият твърдял, че телето е негово, родил го е катърът, а другият не се съгласявал, той бил сигурен, че кравата е родила телето. Слушал ги царят и отсякъл:
– Катърът ще е родил телето!
Царска дума на две не става. Взел единият от ромите телето, подкарал каруцата с катъра. Другият се разсърдил и заридал. Но преди и той да си тръгне, към него се приближила жена.
– Не плачи, ами иди при царицата, кажи и всичко, тя ще ти помогне – пошушнала му тя.
Отишъл ромът при царицата, разказал и какво се е случило с него, а тя го посъветвала да вземе една въдица и да отиде на пътя.
– Щом видиш, че царят идва, хвърли въдицата и се прави, че ловиш риба – насърчила го тя.
Послушал я ромът и сторил всичко, както царицата му заръчала. А царят сякаш само това и чакал – щом стигнал до него, спрял колесницата и се развикал:
– Глупак с глупак, как е възможно от суха земя риба да чакаш?
– Може, може – престрашил се ромът, – щом катър може да роди теле, защо от суха земя да не излезе риба?
Ядосал се царят и попитал кой го е научил на това.
– Ами жена ти – отговорил ромът.
Ужасил се царят, започнал да нервничи, но не казал нищо. Прибрал се в къщи и още от вратата се развикал:
– Вземай каквото си искаш, това, което ти е най-скъпо, и заминавай при баща си!
– Добре – съгласила се хитрата ромка, – но за последно искам тази вечер да си устроим пиршество.
Яли, пили двамата съпрузи, веселили се. А на сутринта царят се събудил и що да види – не е в двореца, няма го царският разкош.
– Къде съм? – попитал той.
– В бащината ми къща – отвърнала жена му. – Нали ми каза да взема най- скъпото, което имам? Ти си ми най-скъпото!
Зарадвал се царят на умната си жена, наредил и да вземе баща си и се прибрали в двореца, където живели дълги години

Из „Романи масаля/Ромски приказки“
Съставител Васил Чапразов