Pages Menu

юни 11, 2014

Има и щастливи цигани

000-dete-romskoСвикнахме да нарочваме циганите за всичките земни беди.
Кой от тях откраднал кокошка, кой задигнал реколтата на селяните, кой обрал къщата на някого или пък посегнал на пенсията на друг. Да похвалиш мургав сънародник е явление, отдавна изличено от нашия живот. Ако сме съседи с циганите, те са виновни за бедите ни. Затова изявлението на кмета на пловдивския район „Източен“ Петър Петров, че в „Столипиново“ ромите са за пример, е като бяла лястовица.
Петров похвали жителите на най-големия ромски квартал на Балканите за това, че живеят мирно и тихо и не пречат на съгражданите си. Похвали ги и за това, че къщите им са чисти и добре подредени, имат ток и вода и няма кражба на кабели. Да, наистина циганите в „Столипиново“ са за пример. И всичко това е, защото те живеят във втория по големина град след столицата, ангажирани са с работа, безделието не ги деградира и си гледат домовете и децата.
Там, където ромите са впрегнати да се трудят, има разбирателство. Мизерията се ражда тогава, когато няма работа.
Циганите не са абонирани за кражбите, убийствата и другите съпътстващи беднотията престъпления. Те, също както всички други, искат да се грижат за децата си и да ги изучат. Многобройната челяд не е оправдание за един баща, който има работа да се грижи за нея. Коя майка пък ще се съгласи да влачи по цял ден детето си, за да й помага да претърсват заедно кофите за боклук, та да могат да се изхранят.
Няма такива родители, които ще предпочетат децата им да къстосват с тях улиците, вместо да ги пращат на училище. Но затова е необходима работа, която да ангажира ромите. Само така те могат да бъдат щастливи.

09 юни 2014 Фани Чоджумова, в. „Новинар”