Pages Menu

май 22, 2014

Икономиката ни 5-а година в летаргия

000-letargiaЛетаргията на българската икономика продължава. България заема 56-а позиция в Годишника на международната конкурентоспособност – застой, който продължава вече 5-та година. Икономиката е зависима от износа и ниските разходи за живот. Това са основните изводи за страната ни в Годишника на световната конкурентоспособност 2014 на Института за развитие на управлението в Швейцария, представено от Центъра за изследване на демокрацията. Публичните ни финанси остават стабилни. Кризата на пазара на труда започва да позатихва, но нивата на безработица остават тревожно високи. За първите 7 години от членството на България в ЕС не сме успели да се придвижим към средноевропейските нива, коментира Руслан Стефанов от Центъра. Продължаваме да сме вторачени в краткосрочни фактори на конкурентоспособността, изтъкна той. Продължаващата дефлация е сериозен бич върху печалбата на бизнеса, смята още Стефанов. Това е сериозна заплаха за дългосрочното здраве на бизнеса и за създаване на работни места, убеден е той. Умишленото задържане на цената на електроенергията от кабинета, по думите му, е изключително вредно в дългосрочен план за икономиката ни. Един от най-сериозните проблеми на икономиката ни обаче е липсата на върховенство на закона, подчерта Руслан Стефанов. Това влияе върху доверието в институциите, допълни той. Негативен ефект от пренебрегването на тези фактори е, че вратите на Шенген и Еврозоната са заключени за нас. Данъчно-осигурителната тежест за хората с доходи под 2000 лева е изключително голяма, предупреди Руслан Стефанов. Повече от половината от доходите ни отиват за данъци. Продължаваме да имаме регресивна данъчна система, която наказва по-бедните, изтъкна той. Необлагаемият минимум трябваше да бъде въведен отдавна, е мнението на Стефанов. В последната година се наблюдава влошаване в енергийната система на България, коментира и Мартин Владимиров, анализатор в Центъра за изследване на демокрацията. Регулаторната среда е непредсказуема според него. Влошена е енергийната сигурност на страната ни, смята Владимиров. Властта не прави нужните крачки към намаляване на нашата зависимост, към намиране на нови източници на доставки, подчерта той. Всичко това оказва влияние върху намерението на бизнеса да инвестира в страната. Умишленото задържане на цената на тока за бита се плаща от бизнеса според експерта. Натискът върху ЕРП-тата според него изпраща лоши сигнали навън. Не е ясна, по думите му, възвръщаемостта от инвестицията в Южен поток. Мартин Владимиров смята, че пари за Южен поток могат да се инвестират по-разумно. С 625 милиона евро може да се изгради регионален интерконектор, да се инвестира в енергийната ефективност, предлага той. През тази година все пак България изпреварва Хърватия, Аржентина, Гърция и Венецуела по конкурентоспособност. Наблюдава се обаче стагнация на българската конкурентоспособност. Това е признак, че страната ни все още не успява в опитите си да създаде стабилни и дългосрочни фактори за конкурентоспособност, а продължава да разчита на ценово предимство, което е много чувствително към икономическата конюнктура. Европейските фондове са помогнали за подобряване на базовата инфраструктура, но до момента не са повлияли съществено на равнището на конкурентоспособност на страната. Ограниченият достъп до финансиране и нестабилният пазар на труда въздействат отрицателно върху производителността. Негативното развитие на конкурентоспособността е допълнително изострено от някои икономически тенденции като това, че бюджетният дефицит е нараснал от -0,8% през 2012 до -1,51% през 2013. Също така държавните субсидии са нараснали от 0,86% до 1,24% през 2012 и 2013. В същото време разходите за образование са отбелязали спад от 4,7% до 3,5% от БВП в периода между 2012 и 2013. Прозрачността на правителствените решения намалява, а сивият сектор е нараснал. Препоръките за страната ни: да се реформира публичната администрация, което включва и предлагане на повече електронни услуги; увеличаване на финансовата подкрепа за образованието въз основа на показаните резултати; намаляване на рисковете за енергийната сигурност чрез енергийна диверсификация и енергийна ефективност; противодействие на корупцията по високите етажи на властта. 22.05.2014, Диляна Панайотова