Pages Menu

фев. 3, 2014

ИЗБОР ИЛИ СЪДБА

Случайно стана дума за отношението на ромите към образованието. Имаше конкретен повод – работата на някои учители, които „още във въздуха”  определят, че успеха на учениците от сливенския кв. Надежда е обречен. От скритата, понякога твърде дипломатично заявена враждебност; от неосъзнатото, понякога демонстрирано нехайство на родители; от дебелашките умозаключения на „учени”, които доказват, че ромските деца…
Направиха впечатление разсъжденията на Венета, координатор по проект за десегрегацията. Нейните примери, взети от самия живот, от личната й биография, оспорваха желанието на тези, които отрано тръгнаха да утвърждават, че „образованието не е в ценностната система на ромите…”.
Предлагаме ви нейните разсъждения по повдигнатите въпроси, с убеждението, че мислите и са добър повод да поговорим за образованието на ромските деца, за въпросите, които всекидневно занимават, и учители, и родители, и хора от институциите, свързани с образованието.

ИЗБОР ИЛИ СЪДБА

P1090067Ромите са народ с богата култура и дълга история. Кои са всъщност ромите; от къде са дошли; каква е ромската култура? Каква съм всъщност аз? Това не е гатанка, а моята история. Никой не може да избере какъв да се роди, но може сам да изгради съдбата си и да допринесе добро за общността си, а с това да гради и нейната история.
Казвам се Венета Захариева. Родена съм преди петдесет години в ромския квартал Надежда в Сливен. Израснах с децата от моята махала, но избрах да бъда по-различна. Реших да понеса обидите на околните, техните укори, но да не се омъжа рано. Подкрепяна от моите родители, успях да завърша средно образование, станах готвач. Завърших и курс по фризьорство. Възпитана в трудолюбиво семейство, в което образованието е дълбоко уважавано, успях да разчупя обръча, в който са обвързани повечето ромски момичета. Изтърпях доста, но животът ме възнагради. Аз избрах моята съдба и не оставих други да решават вместо мен.
Днес имам прекрасно семейство: съпруг, който ме подкрепя във всичко и три деца, които последваха моя пример. Проправих път, който те да продължат.Промених себе си, а с това и живота на децата ми.Исках много да се учат, но и да не забравят, че са роми, да представят добре себе си и нашия род. Дъщеря ми завърши две висши образования и в момента следва магистратура в Париж. Синът ми също е завършил магистърска степен в Американски университет, като планира да завърши и докторска степен. И най-малкият ми син последва този пример: вече е студент втора година в Стара Загора. Като всяка ромска майка бих желала децата ми да живеят близо до мен, или поне да останат в България, но уви, тук доброто образование и високите квалификации не са гаранция за реализация. Затова не бих поставила прегради пред тях и приемам избора им да живеят далеч от семейството си. Нека те да намерят своето щастие и да изградят бъдещето на техните деца.
Самата аз не пропускам възможност да се образовам, участвайки в курсове за преквалификация, въпреки че съм преминала възрастта за училище. Убедена съм, че това е ключът към успеха и промяната. Не се радвам на внуци и правнуци, както моите връстнички в квартала, но и това ще дойде. Щастлива съм с успехите на моите деца. Промених мисленето си, а с него и съдбата си. С много желание и труд.

Венета ЗАХАРИЕВА