Pages Menu

юли 18, 2014

Жувли пусестар тхай лулугендар

romani-masalia22

Сине ек чшаво, бут чоро. На синелес дай, та дад. Барило у чшаво, авилас баро мруш. На синелес ромня. Ек рат дикхела суно: у Дел холилас опрал и пхендас лески:
–    Инан манде, ти ме ка бичшала туки ромне!
Накхлас ек бреш, кадава мруш дава нанай лес ромня. Ек гес во уклилас анди мал. Сине нилай. Во кердас екхи жувля пхусестар тхай лулугендар, пелас пхуяти ти пхенла:
–    Кер, Девла, кадали жувля пусестар ти жувдол, ме ка кера туке
кхангири!
Кана пхендас кидял, ашундяс ек лали:
–    Ту кон синан?
Ирисайлу во, со ти дикхел – и пусескери жувли жувдилас!
Во бут севенди ла, гелас пуменди ласа.
Ивлендилар анди кхангири, сайту во кердас и Девлеске.

ЖЕНА ОТ СЛАМА И ЦВЕТЯ

 Имало, нямало едно момче. То живеело много бедно. Нямало нито майка, нито баща. Расло, порасло, станало голям мъж. Ала си нямало жена – чия щерка да поиска, какво да каже на родителите й, като всички знаели, че и къщата му не е като къща. Една вечер, докато лежало на рогозката, сънувало, че Господ слиза отгоре и му прошепва:
–    Повярвай в мен и аз ще ти помогна!
Минала година, а мъжът още си нямал жена. Един ден излязъл на нивата. Било лято и жътвата привършвала. Събрал той две ръкойки от жито и слама, набрал цветя от синора, откъснал няколко клонки от върбалака и от всичко измайсторил жена. Гледал я и сам не вярвал на майсторлъка си – толкова хубава била. Паднал на колене и започнал да се моли горещо:
–    Господи, сам я направих и я обикнах – жена от класове и цветя. Господи, поживи моята жена от полето, а аз ще ти направя дом, там ще каня всички, които те обичат.
Още не изрекъл молитвата си и чул зад себе си глас:
–    Ти кой си?
Обърнало се момчето и що да види – момичето от класовете оживяло! Зарадвало се, засияло от щастие, сграбчило момичето и го понесло към своя дом.
Оженили се в дома, който бедният момък изградил за Господ. И заживели щастливо.

Из „Романи масаля/Ромски приказки“
Съставител Васил Чапразов

илюстрация – Александър Захариев