Pages Menu

апр. 15, 2015

ГЮНТЕР ГРАС: РОМИТЕ СА НАЙ-ИСТИНСКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ

00 Gunter_GrassВ памет на великия немски писател Гюнтер Грас (1927-2015), който ни напусна вчера, на 13 април. Освен носител на Нобеловата награда за литература, той беше и голям приятел на ромите. Гюнтер Грас намери сили в себе си да признае, че се е бил за Нацистка Германия, както много юноши на неговата възраст в края на Втората световна война. Това доказва колко сложна и противоречива може да бъде човешката душа. Предлагаме за първи път на български език избрани откъси от речта на Гюнтер Грас, произнесена в Европейския парламент на 11 октомври 2000 г. Цялата реч на немски е публикувана в ‘Ohne Stimme – Reden zugunsten des Volkes der Roma und Sinti’, 2000, Steidl Verlag, Gottingen.

Европейският съюз все повече възприема себе си като крепост. Европа се опитва да се мобилизира срещу притока на бедстващи хора от Африка, Азия и Русия, които искат да дойдат или вече са поели по пътя насам. Избуяват страховете родени от латентната ксенофобия, подхранвана със съмнителни  политически мотиви. И понеже опитите да бъдат напълно затворени европейските граници се провалят, психозата, породена от усещането, че сигурността ни не е гарантирана се насочва към малцинствата, които от векове живеят с нас на този континент.

За тези малцинства искам да говоря тук. На тях винаги се гледа подозрително. Навсякъде, политиката към тях се свежда до някаква минимална търпимост. Разбира се, говоря за синтите и ромите. По груби изчисления този народ наброява около 20 милиона души, техният брой ги прави най-голямото малцинство в Европа, което обаче не навсякъде е признато. Сякаш са лишени от глас, те съществуват, но ги няма там, където се взимат важните политически решения. Защото в Брюксел, където бизнес лобитата защитават  интересите си и упражняват влияние върху политиката, ромите отново не са представени. Такова голямо малцинство – макар да е малобройно в родината ми Германия, но със сериозно присъствие в Испания и Португалия, Унгария, Чешката Република, Словакия, Румъния и България – съвсем разбираемо иска и неговата дума да се чува. Има ли по-подходящо място да се упражни това право, от това тук, Европейския парламент в Страсбург?

Европа трябва да бъде нещо повече от разширяващ се пазар и бюрокрация, защитаваща нечии икономически интереси. Европа има обща, макар и противоречива история, която често е била белязана от войни и конфликти. Хитаносите, джипситата и цигойнерите са били част от тази история още от XV век, когато са били подложени на преследвания. Затова Европа носи колективна отговорност. След един век, през който тоталитаризмът и расистката лудост, световните войни и геноцида, сляпото разрушение и масовите депортации, доведоха нашия континент до ръба на бездната, век, в който демократичните ни разбирания бяха подложени на изпитание и оцеляха, трябва да е възможно да дадем на най-голямото малцинство в Европа, ромския народ и нация, място и глас в Европейския парламент в Страсбург.

На следващите европейски избори представителите на ромската нация могат да се кандидатират с обща листа за Европейския парламент. Аз знам, че пътят на демократичното участие е обсибан с препятствия. Не само защото, предразсъдъците срещу циганите ще създадат такива пречки, но и защото няма да е лесно да бъдат убедени ромите да се регистрират в подобни избирателни списъци. Самата идея събужда спомена за стотиците хиляди семейства, които са били регистрирани, т.е. записани във внимателно изготвени списъци, които по-късно са използвани, за да бъдат тези хора арестувани, депортирани и убити в немските концентрационни лагери. Разбираеми са притесненията на много роми да бъдат регистрирани, дори, когато става дума за демократични избори, но ние трябва да преодолеем тези притеснения.

Известно е, че романес, езикът на ромите, не е достатъчно развит в писмена форма. Въпреки че във всички европейски страни той се използва от ромите и синтите заедно със съответния официален език, местните диалекти на романес имат ограничен локален обхват. Той продължава да съществува предимно като таен език на дискриминирана и преследвана общност от хора. Това също трябва да се промени постепенно. Такива призиви вече бяха чути по време на конгреса на Международния ромски съюз в Прага. Една задача, например, с която Европейските институции и Европейската инвестиционна банка могат да се захванат е да подкрепят дългосрочна програма за развитие на романес с цел езикът да може да се преподава в училищата. По този начин ще се улесни достъпът на децата на ромите и синтите до средно и висше образование и така ще се появят достатъчно хора, способни да представляват своя народ, особено тук в Европейския парламент.

Темата, която дискутираме днес в Страсбург се простира извън границите на отделните държави. И тъй като не можем да се задоволяваме само с декларации срещу расизма, трябва смело да даваме примери за преодоляване на расизма, затова ще формулирам моето предложение като изискване. Ще бъде само от полза за Европейския парламент в Страсбург, ако свободно избрани представители на ромския народ заемат своите места в него и гласовете им бъдат чути. Ромите са най-мобилните граждани на Европа, те не признават граници. Ромите са най-истинските европейци, защото са изтърпяли толкова много страдания, но са останали европейци.
Free Roma/Свободни роми
April 14, 2015 СР