Pages Menu

ян. 14, 2014

Български ром е най-големият производител на дини в Европа

indexБългарски ром от добричкото село Пчелино е най-големият производител на дини у нас, а и в Европа. 32-годишният Евгени Янков има свои бостани върху 1400 дка, а е запалил по този бизнес и съпруга на сестра си, който обработва още 700 дка. Така Евгени реално отглежда дини върху умопомрачителните 2100 декара. За сравнение в Европа за голям бостанджия се смята фермер със 130-140 дка.
В България и други се опитват да гледат повече дини, но никой не надхвърля 200-300 дка.
Всъщност почти всяка българска диня, продавана през лятото в големите вериги, е на младия добрички производител. „Около 95% от стоката в супермаркетите се купува от дистрибутори направо от полето при мен“, обяснява Евгени Янков. Годишната му продукция е 5-6 хиляди тона.
През лятото всеки ден продавам по 250-300 т дини, разказа Янков.
„Аз от работа не се плаша, всеки ден съм на полето, карам по 2 смени, през нощта на фарове съм сял, участвам и в товаренето на камионите“, обяснява той. Не се правел на чорбаджия, работи наравно с наетите 40-50 човека, на които плаща пълни заплати от май до август.
При дините всичко е ръчен труд, в едно поле има милиони коренчета, около които на ръка се слага пръст без бучки, загърлят се, разреждат се и т.н., разпалено разказва Евгени. Отглеждането на динята било като отглеждането на малко бебенце – всичко тръгва от 1 семка, която после изисква всекидневни грижи, растението дори боледува и трябва да се лекува.
Самият той имал плачевен опит от капризите на природата. Преди няколко години дошли клиенти, стиснали си ръцете на много добра цена и вечерта, преди да товарят дините на камионите, паднала градушка като орех, която унищожила всичко.
Евгени Янков прави опити и да изнася дините.

Тази година пробвал с 300-400 тона за Литва и Естония. Там харесали качеството им. И сега надеждите за следващата реколта са отново да успее да стъпи на прибалтийския пазар с по-големи количества. От него директно от полето пазаруват и румънци. При съседите качеството на българската диня вече е познато.
Основният сорт, който ползва, е „Кримсон суит“. Отглежда и малко пъпеши. „Не ми идва да гледам жито като колегите в Добруджа, на мен динята ми е в кръвта“, обяснява Янков. Според него добруджанската диня е най-хубавата поне в Европа. Преди 3-4 г. направил износ и в Чехия и също получил само хубави отзиви.
Евгени Янков не получава почти никакви субсидии от държавата.
Взема само 25-26 лв./дка преки плащания от ЕС, които се полагат независимо дали се гледа зърно, или дини. Допълнителни субсидии за бостанджиите няма.
„Това не е правилно, защото при динята поне 50-60% от всичко се прави с ръчен труд. Копае се на ръка 3 пъти минимум. Разрежда се на ръка, бере се на ръка, товари се на ръка“, аргументира се бостанджията.
Прави декарите на етапи – от края на април до края на май засажда на всеки 10 дни. Така не се налага продукцията да се продава наведнъж.
„Зимата почиваме, но лятото е яко бачкане – няма събота, неделя. Живея на 20 км от морето, но в сезона не стигам до него повече от веднъж“, разказа Евгени Янков. И уточнява, че при изкупна цена на динята от 13 до 15 ст./кг е доволен.
А всичко до 80-90 ст./кг, колкото плащат хората в градовете, било за прекупвачите.“Те винаги печелят много повече от нас“, обяснява бостанджията.
Плаща по 90 лв./дка рента, най-високата в България
70-80% от нивите, които обработва Евгени Янков, са наети. Той плаща на собствениците едни от най-високите ренти в България – 85-90 лв. на декар, с които смазва конкуренцията на маститите зърнопроизводители от Добруджа.
Дори с някои си разменят парцели заради сеитбооборота – бостаните са идеални за жито на следващата година, както и обратното. Младият бизнесмен умишлено е разпръснал нивите на 12 парцела в различни землища в радиус от 50-60 км, като най-големият е 275 дка. Така намалява риска от неблагоприятни климатични условия. Негови ниви има около добричките села Плачи дол, Пчелино, Къпиново.
„Ако всичко ти е на едно място и падне градушка или там няма достатъчно влага през годината, какво правиш? Загиваш“, обяснява Янков. Затова и казва, че ако му дадат 2000 дка на едно място, няма да ги вземе.
Евгени Янков е трето поколение производител на дини. С този бизнес се е захванал още дядо му през 50-те години на миналия век, като обработвал 15-20 дка. После баща му Емил продължил семейната традиция, за да я наследи и Евгени.
В моето семейство си имаме страст към този плод, разказа най-големият бостанджия у нас. Сериозно с отглеждането на дини Янков се захваща през 2004 г. По това време завършилият спортно училище в Добрич бивш футболист на младежите на „Добруджа“ вече е започнал първия си бизнес, регистрирал е строителна фирма.
„Тогава имаше бум на строителството по морето и изкарвах добри парички“, спомня си Янков. Започва да ги инвестира, като наема все повече земя за отглеждането на дините, купува и нова селскостопанска техника. Сега има 3 модерни трактора – два от австрийските „Щаер“ и един „Ню Холанд“.
Инвестирам всеки лев в бизнеса, защото трябва да се развивам, ако не го правя, загивам, смята Янков. Всяка година увеличава добивите с 500 тона. И не крие, че по този въпрос имат семейни спорове с жена си.
„Тя иска да се местим да живеем в Добрич, затова сега събирам пари за апартамент в града. Обещах да спра с увеличаването на площите с дини до 2000 дка“, казва Евгени Янков. Жена му обаче вече не вярвала, че ще го направи. Казала: „Този филм съм го гледала, обеща да спреш и на 1000 дка“. Янков има две деца – син и дъщеря, които всеки ден кара до града на училище и детска градина.

Евгени Янков: Няма значение етносът, а да си честен и трудолюбив
– Г-н Янков, пречи ли на бизнеса това, че сте част от ромския етнос?
– Не мога да кажа, че ми пречи. Няма значение какъв си по етнос, а да си честен и трудолюбив. Да произвеждаш и работиш независимо какво – може да отглеждаш животни, домати, чушки. Трябва да има някакво раздвижване, аз поне мисля така.
– Как стартирахте?
– Имах строителна фирма от 2002 до 2009 г. Изкарвах добри парички по морето. Баща ми гледаше земя, събрахме печалбите и купих машини. Имаме плугове, култиватори, брани – много пари. Започнахме да наемаме земя.
– Ползвате ли европрограмите? С тях ли купихте техниката?
– Не. Не ми се занимава с тях – там за да вземеш, трябва да дадеш. И после чакаш – не знаеш какво ще стане. Има разни правила – например карат те да си плащаш автокаско на трактора по 5000 лв. на година. И ако си взел 50 000 лв. подпомагане от държавата, за да купиш трактор, ще дадеш 40 000 лв. за застраховки и др. неща. Има и „Гражданска отговорност“ на плуга. А аз съм на полето, на асфалт почти не се качвам. Затова, ако имам пари, купувам нов, ако не – ще си карам стария трактор.
– Печели ли се от дини?
– Не се изкарват кой знае какви пари, но на мен ми стигат. Не се лишавам от нищо и карам един нормален живот. Не съм милионер, но си позволявам всичко. Разбира се, искам повече при такава яка работа. Някой път ми писва наистина, тогава гася трактора, слизам, пуша една цигара и после пак се качвам. И си казвам – догодина още 500 дка отгоре. Не знам какво ще стане. Но аз съм доволен, защото се развивам.
Ако се откажа, трябва да работя за 300 лв., толкова са заплатите в Добричко. Не се оплаквам – много съм упорит и нищо не ме спира. Работа не ме плаши. Работя повече от работниците. Карам и трактора, после пълня вода за работниците. Работя по 24 часа. Правя по 2 смени.
В полето са милиони корени. Карам моите работници да клякат до всяко коренче, да нахвърлят мека пръст – да няма бучки, да го изкопаят, да го загърлят и после на следващото. Това е много трудно. Някои тръгват и мислят, че пари лесно се печелят, но на втората година вече ги няма.
Това не е като житото – да го засееш и наториш и айде с комбайна го прибираш. Тук е всичко на късмет.

 

21.12.2013,  Тихомир Тончeв;