Pages Menu

окт. 20, 2014

България не се нуждае от нови електроенергийни мощности, сочи доклад

000-bg-energiini-mostnostiБългария не се нуждае от нови електроенергийни мощности, сочи прогноза за електроенергийния баланс на страната ни до 2025 г., изготвена от Лабораторията за управление на рисковете към Нов български университет.
Докладът бе представен от Иван Иванов, ръководител на експертния екип, на дискусия в БСК.
Според авторите на доклада занапред вътрешното потребление на електроенергия ще намалява заради негативните демографски тенденции, провеждането на европейски политики за зелена енергия и енергийна ефективност. Цените на електрическата енергия ще растат, а износът й ще намалява, прогнозират експертите.
Постепенно икономиката ни ще се доближава до средноевропейското ниво на енергийна интензивност, което предполага намаление на потреблението в енергийния сектор и на загубите в преносната и разпределителните мрежи, отчита докладът. За сметка на намаляващото потребление на електроенергия би трябвало да се разшири потреблението на природен газ заради конкурентната му цена, диверсификацията на доставчиците и увеличения местен добив, смятат анализаторите. Въвеждането на интелигентни мрежи за пренос и разпределение ще оптимизират потреблението на електроенергия, но цената ще се повишава, защото трябва да бъдат направени много инвестиции за постигане на европейското изискване за преход към нисковъглеродна икономика, смятат експертите от Лабораторията за управление на рисковете.
Иван Иванов подчерта, че със съществуващите към момента електропроизводствени мощности България ще задоволява напълно своите потребности от електроенергия. Големите мощности, които са с дълъг срок на експлоатация, ще осигуряват необходимата базова електроенергия. АЕЦ „Козлодуй“ ще поддържа приемливо ниво на цената на произвежданата електроенергия, а централите в Марица Изток ще допринасят чрез използването на местна суровина за по-висока енергийна независимост на електропроизводството, смятат експертите. Водните електроцентрали, соларните и вятърни паркове, както и когенерационните топлофикации ще осигуряват покритие в най-натоварените сезони и часове, така че ще има достатъчно електроенергия за износ.
Според направеното проучване износът на електроенергия ще бъде ограничен до 10,25 тераватчаса във връзка с въвеждането на междусистемните електроенергийни връзки в ЕС. Създаването на Европейски енергиен съюз ще доведе до конкурентен европейски електроенергиен пазар и част от участниците в него ще предлагат ток на по-изгодни цени от произведения у нас, смятат анализаторите.
Намаленият енергиен интензитет пък ще създаде възможност за устойчив икономически растеж и произвеждане на 27 процента по-висок БВП при намаляващо с 2,3 тераватчаса брутно потребление на електроенергия, изчисляват в проучването си експертите от лабораторията към НБУ. Според прогнозите им след няколко години природният газ ще измести електроенергията в битовото потребление, индустрията, услугите и публичния сектор и това ще доведе до допълнително свиване на електропотреблението с над 6 тераватчаса. Чрез децентрализацията на генериращи мощности вътрешното потребление ще бъде намалено допълнително с повече от 1 тераватчас.
Източник: БТА

20 октомври 2014